Те идват от два различни свята: адвокатът по човешки права Мун Дже Ин от Юга, а от Севера - "ужасното дете" на международната политика Ким Чен Ун. Докато прагматичният Мун се опитва да хвърля мостове, Ким провокира света със своите ракети. Накратко: един южнокорейски президент, посветил живота си на борбата за демокрация, се среща с един почитан като божество тиранин, който е загрижен най-вече за оцеляването на династията Ким.

Край на безмълвието

Въпреки тези сериозни различия, ледът помежду им бързо се пропука: още в началото на срещата двамата се поздравиха сърдечно в ничията земя между двете Кореи, след което за първи път севернокорейски лидер стъпи на южнокорейска земя. Хванати за ръце, двамата спонтанно прекрачиха още веднъж демаркационната линия, която - по думите на Мун - в бъдеще вече няма да бъде символ на разделението, а на мира. Но и властелинът от Пхенян се усмихваше широко, милваше по главите дечицата с цветята и не спираше да си разменя шеги със сестра си, която неизменно следваше всяка негова крачка.

Тази среща е наистина исторически момент. Хилядите журналисти от цял свят, събрали се на мястото на срещата, дори започнаха да ръкопляскат, когато, изненадващо за тях самите, двамата лидери се поздравиха едва ли не като стари приятели.

Тази среща слага на безмълвието от последните години. Южна Корея се надява на мирен договор, който да замени сегашното споразумение за примирие. Иска освен това, подобно на САЩ, да убеди Северна Корея да се денуклеаризира, за да може да се започне с изграждането на трайни приятелски отношения. На свой ред Северна Корея държи да бъде призната за ядрена сила. И иска икономически помощи.

Да, двете страни се разбраха да се въздържат от взаимни провокации. Разбраха се също така да продължат диалога и дори да възстановят движението на влаковете между двете Кореи. Въпреки това обаче не бива да изпадаме в еуфория. Защото и двете предишни срещи на върха през 2000 и 2007 година породиха големи надежди. Създадена беше дори обща икономическа зона, а разделените корейски семейства получиха възможност да видят отново близките си. Всичко това обаче приключи в момента, когато Пхенян реши да развива ядрената си програма.

Истинско чудо

От тази гледна точка е истинско чудо, че сегашната среща премина в една толкова сърдечна атмосфера. Мун е едва от година на власт, но със своята политика на разведряване и с готовността си за диалог той постигна много повече от двамата си консервативни предшественици. Същото важи, впрочем, и за Ким: с ракетите си и със своята ядрена програма той успя да постигне много повече от баща си и дядо си - защото накара света да разглежда Северна Корея като сериозна заплаха. Сега вече Ким може да преговаря наравно със заклетия враг САЩ. Срещата му с Тръмп е след малко повече от месец. А съвсем доскоро беше просто немислима.

Затова американският президент ще направи добре, ако се постарае да продължи започналия диалог. Защото е пределно ясно, че директният разговор е много по-полезен от словесните залпове в Туитър. И ако сега действително се направи сериозна крачка към намирането на мирно решение, тогава и Тръмп ще е постигнал повече от предшествениците си.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия за ничията земя между Северна и Южна Корея: