В Германия от 1990 насам са заведени разследвания срещу над сто хиляди бивши партийни функционери и бивши служители на Щази. Присъда "лишаване от свобода" и "условно" обаче е издадена само срещу 46 обвиняеми. Де факто зад решетките са поставени само шестима и те без изключение вече са получили обичайното за правовата държава намаляване на наказанието. В обединена Германия много бивши служители на Щази са могли дори да продължат кариерата си и то пак на държавна служба - нещо добре познато и в България.

Тъкмо в Службата за архивите на Щази все още работят 40 бивши ченгета. Сегашният й шеф Роланд Ян иска да оправи тази неуредица, но с това си навлече хули от страна на социалдемократи и зелени, които така играят по гайдата на префасониралата се в Лява партия наследничка на комунистическата ГЕСП.

Тук започва "историята на успеха"

Иначе на пръв поглед цифрите са респектиращи: Законът за архивите на Щази влезе в сила на 29 декември 1991 г. и оттогава насам близо 3 милиона души са се запознали с досиетата, които е водела за тях тайната комунистическа милиция. Основаната преди 20 години Служба на Гаук, днес Служба за архивите на Щази, междувременно е преработила дори двойно повече заявки за достъп до досиета. Наред с молбите за поглед в личното досие, близо 1 милион и 800 хиляди служители от обществено-правния сектор са проверени за евентуални връзки с някогашното министерство за държавна сигурност в ГДР, проверени са също близо половин милион случаи в икономическата сфера, както и молби за пенсии и обезщетения на хора, които се смятат за жертви на Щази; направени са огромен брой проверки и във връзка със запитвания от страна на учени и медии.

Критичното осветляване на комунистическата диктатура в ГДР не се ограничава само с онова, което се пази в архивите на Щази. От 1998 с близо 32 милиона евро са спонсорирани над 2200 проекти за анализиране на гедерейското минало. Автентични средища на източногерманската диктатура, превърнати в музеен обект, също регистрират все повече посетители. Така погледнато, осветляването на комунистическото минало може да се разглежда като "история на успеха."