28-годишният Панайотис Цацаклас продава джиесеми в магазина на един голям мобилен оператор. Естествено той не може да очаква много пари от тази работа: "700 евро. Това не е най-доброто, но съм извънредно доволен, че изобщо имам работа", казва младият мъж.

В 14 ч. Панайотис затваря магазина, за да отвори отново три часа по-късно. Междувременно той убива времето с приятели из кафенетата в центъра на Атина. Разговорът, както не е трудно да си представим, се върти изцяло около тежката криза в Гърция, около лошите условия на труд в страната и ниското заплащане:

"Живеем, за да работим"

"Оглеждам се за работа в чужбина - казва Панайотис. - Като дипломиран инженер в Абу Даби и Катар мога да печеля 2000 евро плюс платена квартира. Тук за същата работа човек получава едва 600 евро."

В разговора се включва приятелят му, 30-годишният Нико Бурбуляс, който е завършил икономика: "Освен това не става дума само за оцеляване, човек очаква и известно качество на живота. Но ако имаш две деца, работиш от сутрин до вечер, нямаш свободно време нито за семейството, нито за себе си, и не можеш да излезеш поне веднъж в седмицата, това не е качество на живота. Ние живеем, за да работим."

През август животът в Атина по традиция замира. Миналия месец обаче Андонис Монахос протестира заедно с приятелката си и хиляди други гърци против мерките за икономии на правителството: "Не може да бъде аз да плащам по-високи данъци от някой лекар в скъпия квартал Колонаки. Ама тук изобщо нищо не функционира, няма нито един политик, който да вдъхва доверие. Ние протестирахме, защото спадаме към "поколение 700" и защото има толкова много безработица", казва Андонис.

Без перспектива

Проблемът е известен и на Ралу Санторинайо и приятелят й Антон. Те взимат кредит, за да ремонтират малкия си апартамент, но малко след това Антон остава без работа, както разказва Ралу: "Много е трудно. Вече не ходим никъде, ядем само най-необходимото. Добре, че получаваме помощ от родителите си - иначе сме загубени."

Автор: Р. Сералиду, С. Гяуров

Редактор: Д. Попова-Витцел