Всички се радват на слънчевите дни и синьото небе. Те обаче прикриват един притеснителен факт: по целия свят високите температури са достигнали ново критично ниво. Последиците: горски пожари, съсипани реколти, смърт.
Реклама
2016 бе годината с най-високите температури - откакто се правят такива измервания. Причината за това развитие бе комбинацията от климатичния феномен Ел Ниньо и глобалното затопляне. Въпреки че в началото на 2018 наблюдавахме противоположния феномен - Ла Ниня, при който температурите се понижават, тазгодишният юни бе един от най-горещите в историята - а това е признак за гореща вълна.
Според метеоролозите, "горещата вълна" е период, когато температурите в пет или повече последователни дни са с 5 градуса по-високи от средните за сезона.
"Поради изменението на климата можем да очакваме още екстремни горещи вълни и занапред", казва Клеър Нулис от Световната метеорологична организация.
Рекордни температури по цял свят
За хората в България, Испания, Гърция 30 градуса през лятото не са нищо особено. За жителите на Великобритания или Ирландия обаче това е повече от необичайно. През месец юни термометрите там обикновено не показват повече от 20 градуса. Но на 28-ми юни тази година в Глазгоу измериха 31,9 градуса, а в Шанън, Ирландия, бяха измерени рекордните 32 градуса. В Грузия също бе поставен температурен рекорд - 40,5 градуса.
Жегата не подмина и Канада: в началото на юли в Монреал бяха измерени най-високите температури от 147 години насам. Жегата отне живота на 70 души.
В Ургла в Алжир пък температурите достигнаха невероятните 51,3 градуса.
Заради промените в климата, Владимир Кендровски от Световната здравна организация (СЗО) очаква през втората половина на 21-ви век да има такива горещи вълни на всеки две години.
Но ще може ли човешкият организъм да свикне с тези горещини? Кендровски, който ръководи отдел Климатични изменения и pдраве в СЗО, обяснява, че "през последните десетилетия горещите вълни в Европа са взели повече жертви от който и да е друг метеорологичен феномен".
Защо жегата убива?
Една от причините: при определени условия високите температури водят до летен смог, който може да предизвика редица здравословни проблеми, засягащи дишането и кръвообращението. Същевременно прелитащите из въздуха полени все по-често отключват астма.
Освен това, високите температури пречат на съня ни. А това също е сериозен проблем.
"Най-засегнати са малките деца и старите хора", казва Симоне Зандхолц от Института за околна среда и човешка сигурност към ООН. "Повечето жертви на горещи вълни живеят в гъсто населени и застроени градове, където няма много свеж въздух."
Клеър Нулис от Световната метеорологична организация предупреждава, че комбинацията от жега и влажност е особено опасна. Именно това сполетя хората в Монреал. Смъртни случаи има и в Япония: само през юни там жегата уби 14 души, а приетите в болница бяха над 2000.
Пожари и зарази
Горещите вълни се отразяват и на ума. В горещите летни дни мозъкът ни работи с до 10 процента по-бавно, казват учени. В едно американско изследване пък се твърди, че 90 000 ученици от Ню Йорк са се провалили на тестовете си заради високите температури.
Друг проблем, свързан с жегите, са опасните насекоми. Високите температури са благоприятни за размножаването им. Особено опасни са комарите, пренасящи зарази.
Екстремните горещини причиняват и страховити горски пожари. Само във Великобритания, Швеция и Русия са изгорели 80 000 хектара гора. Заради силното слънце изсъхват и нивите. Във Великобритания най-засегнати са производителите на броколи, зеле и жито.
Горещините се отразяват и на земеделците в Германия: "Тази година реколтата ще бъде много по-слаба от предишни години", казва Йоахим Руквиид, президент на Германския земеделски съюз. Руквиид разказва още, че някои земеделци възнамерявали да унищожат лошата реколта, защото работата по прибирането нямало да си заслужава.
Владимир Кендровски смята, че здравословните проблеми, причинени от горещи вълни, могат да се избегнат, ако здравеопазването работи заедно с институтите по метеорология. Зандхолц пък вярва, че ключът към решаването на проблема е по-доброто градоустройство. Според нея в градовете трябва да има повече паркове и свободни пространства. Апелът на Зандхолц към всички гласи: "Не подценявайте жегата!".
***
Разгледайте и нашата фотогалерия от 2015:
Как "побъркахме" климата
Учените бият тревога: глобалното затопляне спешно трябва да бъде ограничено до най-много 2 градуса по Целзий. В противен случай планетата Земя е обречена. Впрочем, някои от катастрофалните последици вече са факт.
Снимка: picture-alliance/dpa
Огнен ад
Само през септември 2015 година над 10 хиляди пожарникари участваха в потушаването на горските пожари в Калифорния. Въпреки усилията им, огромни площи бяха изпепелени. Повече от 1 400 къщи изгоряха напълно. Пожарите избухнаха след продължително засушаване и горещини, настъпили в резултат от климатичните промени.
Снимка: picture-alliance/dpa
На изчезване
Полярната мечка се превърна в символ на климатичните промени. Заради топенето на полярните ледове този арктически хищник губи жизнената си среда. До 2050 година близо 70% от представителите на този животински вид ще са измрели.
Снимка: picture-alliance/dpa
Като игла в купа сено
Малката дървена колиба на Щпицберген (Норвегия) е трудно забележима от самолет. В нея се помещава арктическата изследователска база, където германски и френски учени наблюдават климатичните и атмосферните промени в полярните региони. Например промените във вечно замръзналите земни пластове и глетчерите.
Снимка: picture-alliance/dpa
(Не)вечни ледове
Горнерграт е сред местата, които трябва да си посетил поне веднъж в живота си. Така казват швейцарците, защото от това място на над 3000 метра височина се разкрива неповторима гледка към Матерхорн. Не така идилични са мръсно сивият силует на топящия се ледник и издайническото синьо петно вода насред него.
Снимка: Getty Images/AFP/Fabrice Coffrini
С 50 метра на година
Тази коза наблюдава група планинари, изкачващи швейцарския ледник Алеч, който е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. През 1860 година Алечкият ледник е бил с близо 3 километра по-дълъг. Заради глобалното затопляне най-големият глетчер в Европа се свива с до 50 метра годишно. При това все по-бързо.
Снимка: Reuters/D. Balibouse
Ужасът на природните стихии
Погледнат отдалеч, този пейзаж излъчва нещо мистично и въздейства едва ли не успокояващо. В действителност обаче той показва централната част на остров Лусон, застигнат от тайфун и поройни дъждове. Стихията отне живота на много хора, 500 хиляди бяха принудени да напуснат родните си места. При това ужасът се връща отново и отново: всяка година през Филипините преминават поне 20 тайфуна.
Снимка: picture-alliance/dpa
Когато всичко е унищожено...
... остава само бягството. Световната банка предупреждава, че ако глобалното затопляне не бъде спряно, броят на бедните хора ще се увеличи до 2030 година с още 100 милиона души. Особено засегнати са Африка и Южна Азия. Загубата на реколта в резултат от суша или наводнения води и до други катастрофални последици - глад, изостаналост, малария, по-високи цени на хранителните продукти.
Снимка: picture-alliance/dpa
Най-застрашените
Климатичните промени засягат най-тежко децата. Макар че те имат най-малка вина за тези пагубни изменения. Организацията за защита на бедстващи деца цитира изследване, според което нищетата в резултат от дълги засушавания изостря проблема с ранните женитби: родителите задомяват малолетните си дъщери, за да намалят броя на гърлата в семейството. Със зестрата изхранват останалите си деца.
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Malasig
Ток от слон
Слоновете "произвеждат" много изпражнения. В мюнхенската станция за биогаз към зоологическата градина "Хелабрун" екскрементите се подлагат на специална топлинна обработка, в резултат от което от тях се добива електричество. Тези около 2 000 тона биологични отпадъци осигуряват годишно ток за общо 100 домакинства.
Снимка: picture-alliance/AP Photo
Плитки води
Река Рейн е най-оживената "водна магистрала" в Европа. Климатичните промени обаче диктуват нови условия: поради намаляване на валежите, корабостроителите ще трябва да произвеждат в бъдеще товарни кораби с много по-малка дълбочина на газене. В противен случай речният транспорт ще трябва да бъде пренасочен към сушата. А това ще го оскъпи значително.
Снимка: picture-alliance/dpa
С цвят на мъртвец
Кораловите рифове изглеждат по принцип като пъстра алея от цветя. Затоплянето на моретата обаче променя тази гледка. Тъй като са стресирани, кораловите полипи отблъскват водораслите, с които живеят в симбиоза. Това на свой ред стресира водораслите, в резултат от което те произвеждат отровни молекули. Поради липсата на хранителни вещества, коралите отделят варовик, избледняват и умират.
Снимка: imago/blickwinkel
Вино от Норвегия?
Глобалното затопляне има все пак и един положителен ефект: на най-северния германски остров Зилт лозарството отдавна вече е пуснало корени. И вече си пробива път и в скандинавските страни. Отлични вина от Южна Норвегия, вместо от Южна Африка? Защо не? Благодарение на парниковия ефект...
Снимка: picture-alliance/dpa
А зимните спортове?
Заради намалелите снеговалежи човек би могъл да си помисли, че от изчезване са застрашени и зимните спортове. Но пистите и без друго отдавна вече се "зареждат" с изкуствен сняг. Друга алтернатива са залите за ски, които превръщат зимния спорт в целогодишен.