Европа показва твърдост: без реформа в антитерористичните закони Турция няма шанс за безвизов режим, категорични са и левите, и десните политически сили в Европа, също както и лидерите на ЕС. Шефът на партията на Зелените Джем Йоздемир представи така избора пред който е изправен турският президент Тайип Ердоган: или да продължи с арестите на журналисти под прикритието на неговия антитерористичен закон, или да даде на турските граждани възможност да пътуват безвизово в страните от ЕС. Терористичните закони на Анкара не бива да служат като предлог за задържането на опозиционери, категоричен е и председателят на Комисията по външните работи в Европейския парламент Елмар Брок. Австрийският външен министър Себастиан Курц пък припомни, че за Турция не могат да се правят изключения, и че тя трябва да изпълни ясните условия за получаване на безвизов режим, особено що се отнася до реформирането на антитерористичното законодателство.

Всичко това е правилно. Само че проблемът на Турция се състои не в законите, а в прилагането им. Дори Турция да приеме антитерористичен закон по стандартите на брюкселските юристи и лобистите на правозащитниците, това няма да я възпре и арестите няма да намалеят. Ердоган винаги ще намира предлог и ще разчита на услужливото правосъдие. От това обаче не следва, че Европа просто трябва да се откаже от искането Турция да приеме антитерористичен закон, отговарящ на европейските стандарти. Но не бива и да се подхранва илюзията, че новата формулировка на закона ще промени нещо в Турция. На тази страна ѝ трябва още много време, за да се превърне в наистина правова държава.

Внимание: фалшиви заговорници!

Публицисти, учени, правозащитници и всички, които в сегашното извънредно положение биват нарочвани за "опозиция" - в най-широкия смисъл на това понятие, искат най-вече едно: ако Европа действително желае да помогне и ефективно да подкрепи турската правова държава, тя най-внимателно трябва да следи предстоящите съдебни процеси срещу набедените и истинските пучисти. Никой, включително и турската опозиция, не се съмнява, че бързо потушеният преврат срещу демократично избрания президент на Турция беше истински, и че той изправи страната на ръба на гражданската война. Точно затова метежниците трябва да бъдат изправени на съд. Но в интерес и на Европа, и на Турция е процесите да разкрият, а не да завоалират истината. Съществува обаче опасност турските управници, както често е ставало, да се възползват от случая, за да осъдят не само действителните пучисти, а и мнозина от омразните им опозиционери - без никакви доказателства за вина.

Посланиците на страните от ЕС в Анкара смятат да наблюдават делата. Турската опозиция обаче се съмнява, че това е достатъчно. Слаба ще е ползата от това европейски наблюдатели, които не владеят езика и имат много други ангажименти, да присъстват на съдебните заседания с преводач и след това да изпращат поверителни доклади в министерствата си за онова, което са видели и чули в съдебните зали. За да се следят сериозно турските политически процеси, се изисква неотклонно внимание, по всяко време - и това е работа не за един човек, а за цял екип. От друга страна е съмнително дали може да се приложи това, което някои турски представители на опозицията предлагат: страните от ЕС да изпратят на място мисия от наблюдатели на процесите, ръководена от силна фигура. Това би било от интерес и за Турция, защото е желателно съдебните процеси да разкрият какво е довело до опита за преврат на 15 юли и кой е участвал в него.

Нова култура е нужна

Ако турското правителство е убедено, че един правен процес ще потвърди неговата версия, според която зад кървавия опит за преврат стои единствено "Движението Гюлен", то не би трябвало да има всъщност нищо против подобна мисия. Но турският външен министър Мевлют Чавушоглу очевидно предпочита другия вариант - само наблюдатели от Съвета на Европа. Като бивш председател на Парламентарната асамблея опитът му казва, че на тази безспорно важна институция, в която членуват също и държави като Азербайджан и Русия, може да ѝ се влияе по-лесно по отношение на политиката на Анкара, отколкото на ЕС.

Впрочем, не зависи от някакви отделни по-големи (показни) съдебни процеси дали една държава е правова или не. Какво да кажем за всички онези, които изчезват безследно без съд и присъда? Или за уволняваните служители, от чиято съдба никой не се интересува? Нужна е нова култура.