Мик Джагър е роден през 1943 в Дартфорд, недалеч от Лондон. Следвайки законите на биологията, преди четири десетилетия неговият тестостеронов баланс достигна своя зенит, след което започна постепенно да спада. Такъв е животът, както се казва. Така е с всички мъже, а Мик Джагър е един от тях. Въпреки че здравословният начин на живот и активното либидо, както се знае, стимулират производството на хормони - така че по отношение на последното Мик сигурно няма от какво да се оплаква.

"Имам хормони като на 100-годишен"

Едно обаче е напълно изключено: че звезда от калибъра на Мик Джагър ще се изстъпи пред обществеността и ще започне да се жалва, че тестостероновото му огледало било започнало да помътнява. "Аз имам хормони като на 100-годишен" - тъкмо това съобщи наскоро роденият през 1974 в Стоук-он-Трент Роби Уилямс. Роби се чувствал много отпаднал, затова отишъл на лекар. Той поставил катастрофалната диагноза и оттогава певецът си бие два пъти седмично хормонални инжекции.

Случаят има не само медицинско, но и културно измерение. Един рокпевец, който не се свени да говори открито пред цял свят за хормоналната си недостатъчност, преобръща с главата надолу културната история. За рокмузикантите от поколението на Джагър образът на свръхпотентния мъж бе задължителен - а без тестостерон това е невъзможно.

При Роби Уилямс е различно. Той превръща дори заслабването на сексуалната си мощ в елемент на своя подчертано секси имидж. Но защо? Каква промяна в манталитета сигнализира това съобщение?

Болежките на ВИП-овете

Много просто: то засяга нерва на времето. Интересът към недъзите и болестите особено на видни личности никога не е бил по-голям от днес. Достатъчно е да надникнем в булевардния печат. Естествено тук играе известна роля воайорството, любопитството към страданията на другите - но не само това.

Вниманието, насочено към болестта, обхваща и нейната символна стойност. Защото всяка повреда в начина, по който функционира индивидът, е предупредителен знак за евентуална повреда и в природата. Когато Миг Джагър бе на възрастта на Роби Уилямс, природата бе смятана за непоклатима. А високите стойности на тестостерона бяха нещо естествено и задължително - особено при рокмузикантите.