Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е подложен на остра критика по много въпроси. И то не от вчера. Например заради погазването на човешките права в неговата страна и задържането на критици на режима и представители на опозицията, вкл. на чуждестранни правозащитници и журналисти; заради военната намеса на Турция в конфликта в Сирия и в Югоизточна Турция; заради кризата, в която изпадна турската икономика; заради ръководената от него партия, която залага на политическия ислям и няма нищо против да приема дарения от чуждестранни ислямистко-екстремистки кръгове. Днес този президент пристига на официално държавно посещение в Германия. И не само това. Именно той ще открие Централната джамия на турско-ислямското сдружение "Дитиб" в Кьолн.

Особено изненадващо е, че този толкова оспорван държавник е поканен и на официален прием, подготвен от високопоставени германски политици. Eдин диктатор бива посрещан с всички държавни почести - с лицемерния аргумент, че трябвало да се работи за подобряване на отношенията между двете страни и за повторно сближване с Турция. И повечето медии приемат тази логика напълно безкритично. Нима някои определени представители на германската политическа сцена още не са разбрали, че с диктатори не се сяда - нито на празнична трапеза, нито дори на чаша чай? Подобни държавници заслужават най-много чаша вода - за да не умрат от жажда. И нищо повече.

"Дитиб" - удължената ръка на Анкара

"Дитиб" е пряко подчинена на държавната турска Дирекция по религиозните въпроси ("Дианет"), която пък от своя страна се контролира от турското правителство. Колко още трябва да го повтаряме? В случая изобщо не става дума за някакъв безпроблемен ислямистки съюз в Германия. На фона на актуалните военни конфликти, в определени джамии на "Дитиб" се държат борбени политически речи в духа на турския национализъм и военната пропаганда.

В Турция проблемите с равноправието между половете, антисемитизма, хомофобията, пропагандирането на политически ислям и много други критични теми също стоят в пряка връзка с "Дитиб" и "Дианет". Идеологическата основа за тази дейност се осигурява директно от Анкара, т.е. от Дирекцията по религиозни въпроси. Ужасяващ пример в това отношение е комиксът за деца на "Дитиб" и "Дианет" от 2016 година, който възхвалява мъченическата смърт.

Накратко: повече от очевидно е, че в Германия "Дитиб" и "Дианет" водят политическа пропаганда за турското правителство. И можем само да приветстваме това, че в момента Федералната служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване) проучва дали "Дитиб" трябва да бъде поставена под наблюдение.

Разбирането на Ердоган, "Дитиб" и "Дианет" за исляма, в комбинация с турския национализъм, изобщо не се вписва в ценностната система на ЕС и противоречи на германската конституция. Затова те нямат място нито в Германия, нито в Европа. Агитацията на "Дитиб" и "Дианет" разделя германските турци на две - привърженици на Ердоган и негови противници. Едни срещу други биват изправяни "добрите мюсюлмани", т.е. избирателите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), срещу "лошите мюсюлмани" - нейните противници.

Срамно петно за Германия е това, че сега един авторитарен, ислямистки властник като Ердоган ще открие новата Централна джамия в Кьолн. В прав текст това означава следното: с освещаването на новата джамия на "Дитиб" и "Дианет" политическият ислям и турският национализъм тържествено си проправят път към обществото. Тази джамия ще бъде място, на което религиозната свобода ще се разбира само като свобода на собствената представа за религия и на собствения национализъм. А цялото представление се легитимира от една страна от присъствието на турския държавен глава и неговите привърженици, които, ако не са от групата на безкритичните му сипматизанти, в мнозинството си са жадни за власт ислямисти; а от друга страна събитието бива легитимирано от онези официални германски представители, които подкрепят целия този спектакъл и изолират (политически) всички критични гласове.

Какви ще бъдат последиците за интеграцията в Германия?

В много джамии на "Дитиб"/"Дианет" се пропагандира едно разбиране за исляма, което противоречи на германската конституция и на Общата декларация за човешките права. От гледна точка на интеграционните усилия, които полага Германия, това е напълно неприемливо, контрапродуктивно и ще създаде нови проблеми, вместо да реши съществуващите. Не беше ли достатъчно обезпокоителен фактът, че на турския референдум за конституцията, провел се през миналата година, толкова много турци, живеещи в Германия и в други страни от ЕС, дадоха гласа си за един автократ? Трябва ли сега и ние в Германия да се кланяме на този човек и да му предоставяме трибуна, която той да изполва за политическата си пропаганда?

Приветствам и искрено се радвам на всички онези смели хора, които няма да откликнат на поканата за "причастие" с Ердоган в петък. Ако аз, като носителка на Ордена за заслуги на Федерална република Германия (първа степен), бях поканена да уважа това събитие, също щях да откажа. Вместо това ще се включа в контрадемонстрацията в петък в Берлин. Защото когато става дума за престъпници, човек не бива да се примирява с положението, а трябва да действа.

 

Сейран Атеш е адвокатка по професия, авторка на текстове и активистка-правозащитничка от турско-кюрдски произход. Тя е инициаторка и съоснователка на откритата през 2017 година джамия Ибн-Рушд-Гьоте в Берлин, която се застъпва за светски и либерален ислям.