Коментар от Даниел Смилов:

Този път местните избори в София са много важни - защото ще определят политическите тенденции в цялата страна. А може да предизвикат и предсрочни парламентарни избори. Причината: управляващата коалиция е крехка и аморфна. Състои се от играчи, които бързо биха се разбягали от ГЕРБ, ако видят, че партията отслабва. И каквито и заклинания да се правят, че на местните избори ще се гласува за “домоуправители” и "битови” проблеми, истината е, че чрез този вот може да се стигне до преформатиране на властта в страната.

Значението на "Демократична България"

В тази ситуация “Демократична България” (ДБ) се оказва сериозен политически фактор, от чиито решения до голяма степен зависи изходът от изборите в столицата. Поради следните причини:

1) „Демократична България" има сериозен потенциал в София. На европейските избори около 17% от софиянците подкрепиха тази формация, без дори да са сигурни, че тя ще успее да прехвърли изборния праг. Тези съмнения вече не са актуални, което означава, че подкрепата за демократите може да се увеличи;

2) Това са гласове, на които Борисов и ГЕРБ не могат да разчитат автоматично при евентуален балотаж. През последните четири години премиерът инвестира в отчуждаването на избирателите на “градската десница”. Бетонира съюза си с ДПС, бракосъчета се официално с кафявите му медии, превърна окончателно прокуратурата и антикорупционните органи в бухалки срещу неудобните, а в момента се готви да назначи нов главен прокурор по този тертип. И в добавка подготвя строежа на АЕЦ “Белене”, като продължава да оплита България в руските газови тръби. Всички тези политики са анатема за избирателя на градската десница;

3) В същото време демократите не могат да дадат гласа си за Мая Манолова. Тя все пак е символ на управлението на Орешарски, в протестите срещу което градската десница беше водеща. Освен това Манолова стана омбудсман по формулата, чрез която Борисов кооптира неудобните - дава им някаква награда. И не на последно място: Манолова е активен човек, но политическият ѝ дневен ред се разминава с този на „Демократична България". Манолова не е казала нищо значимо по такива ключови въпроси като съдебната и антикорупционната реформа, КТБ, кафявите медии, мрежите за източване на еврофондове и държавни поръчки, студения резерв и пристанището на Доган. Нещо повече: победата ѝ ще се изтълкува и като успех на една все по-ретроградна БСП, водена от откровени путинофили и националпопулисти. От тази гледна точка призивите „Демократична България" да подкрепи Мая Манолова са абсурдни;

4) И без да гласуват за Манолова, демократите могат да решат балотажа в София, като просто не излязат да гласуват - това поне показват проучванията към момента. Негласуването за никого и гласуването за Манолова са много различни по своя политически характер, макар крайният резултат да изглежда един и същ. За да гласувате за някого, трябва да имате достатъчно позитивна причина за това решение. А в случая с Манолова такава няма. За да не излезете да гласувате, е нужно да нямате достатъчно позитивни причини и за двамата кандидати. Уви, при един балотаж между Фандъкова и Манолова именно такова би било положението от гледна точка на демократичния десен избирател.

Залогът е голям

Така или иначе, за да е в изгодна позиция, „Демократична България" трябва да покаже силен резултат на първия тур и значителен процент от вота за съветници. Кандидатът за кмет на София архитект Борислав Игнатов е явно човек с професионални качества, който може да даде сериозен принос в дебатите за развитието на София. Но политическата кампания на ДБ трябва да се изнесе от лидерите ѝ - Христо Иванов, Атанас Атанасов, Владислав Панев, Радан Кънев и т.н. „Демократична България" трябва да подходи към местния вот така, както постъпи Борисов на европейските избори - взе кампанията на ГЕРБ на “ръчно управление”. Залогът в тази битка е голям и те трябва да вложат цялата си политическа енергия в нея.

Мая Манолова ще се състезава на изборите в София като потенциален министър-председател. Задачата на демократите е да убедят обществеността, че и те имат какво да предложат за управлението на страната. В този смисъл (в силно интервю) се изказа и Иван Костов, като даде еднозначна подкрепа за лидерите на „Демократична България" - в предстоящите избори те трябва да са водещи (и това не е тавтология), за да бъде кампанията успешна.

Разбира се, фокусът върху националното значение на софийския вот не бива да измества погледа от реалните проблеми на столицата - такова залитане би било пагубно за всяка една формация. А тези проблеми са много. Дълговете на Топлофикация, които държавата периодично покрива, водят до това, че страната на практика субсидира богатата столица. Въздухът в София е мръсен, а немитите улици са покрити с прах. Градът все още търси своето лице и стил: ориенталският обичай всеки да прави каквото и където иска все още е жив (без да е особено чаровен в нашия случай). Санирането на блоковете в комплексите е доникъде. Центърът е покрит с графити като в гето. И така нататък. Това са истински трудните неща и формации с управленски претенции трябва да имат програми по тези въпроси.

Това не са крепостни, а мислещи хора

ГЕРБ ще направят голяма грешка, ако разчитат, че на евентуален балотаж градската десница ще гласува за Йорданка Фандъкова, само и само да спре Мая Манолова. Това, което може да вбеси десния избирател, е третирането му като крепостен от някого, който се е докопал до етикети като “десен”, “СДС” и пр. и под тяхно прикритие продължава със своите безобразия. Все пак става дума за мислещи хора, които не се подвеждат лесно по цветни емблеми с нулево политическо съдържание.

А в момента Борисов се отнася към градската десница именно като към някакви крепостни, които ще го подкрепят каквото и да прави. И затова смята да продължава да налага спорен кандидат за главен прокурор, да се възползва и да обслужва медийно-икономическата империя на ДПС и присъдружните ѝ олигарси, да строи АЕЦ “Белене”, да командва в БНТ и други “независими” органи. И докато прави всичко това, очаква демократите да гласуват за него. Разни хора, разни идеали - и разни заблуди.