Нещастието започна с това, че страните-членки не намериха сили през миналото лято да назначат нова Комисия, само защото - според тогава действащия договор от Ница - една страна трябваше да се откаже от своя комисар. Затова всички предпочетоха да изчакат Лисабонския договор, който им подсигурява по едно шефско място в ръководството на институцията. После Европарламентът не пожела да потвърди преизбирането на Барозу преди лятната ваканция.

Той пък - на свой ред - беше принуден да изчака със съставянето на новата Комисия, докато не отпаднат последните /чешки/ възражения срещу новия Договор за реформи. На финала Парламентът отхвърли една от номинираните кандидатки за Еврокомисията, което наложи издигането на нова кандидатура и допълнително изслушване.

Желева - жертва на клевети

През цялото това време никой не го беше грижа за общото европейско благо. Всички субекти - като се започне от държавните и правителствени ръководители и се стигне до депутатите от най-последните редици в Страсбург - бяха загрижени единствено за собствената си власт и великолепие. Особено ясно изразено е това съзнание за собствена тежест в Парламента, поради което неписаният закон гласи, че при изслушването на кандидатите за новата Комисия поне един от тях трябва да опере пешкира. Този път номинирата комисарка беше пропъдена въз основа на слухове и твърдения, без да бъдат доказани грешки в поведението й.

От минутата, в която българското правителство номинира Румяна Желева, в Брюксел започнаха да разпространяват за нея лоши неща: че мъжът й имал връзки с мафията и че не е оповестила, както е редно, данните за страничните си бизнес-дейности. И не бе нужно човек да е интимен познавач на българската вътрешна политика, за да разбере, че подобни обвинения се разпространяваха от тамошната опозиция. В Европарламента обаче това смути само единици. При изслушването Румяна Желева беше подложена на разпит, типичен за показните съдебни процеси, а това я срази политически. Нямаше вече никакво значение, че нито Комисията, нито юридическата служба на Парламента можаха да открият някакви грешки в декларацията й за финансови интереси. Г-жа Желева достави удоволствието на всички замесени, като си подаде оставката.

Мнозина депутати впоследствие добавиха аргумента, че не била подходяща поради слабата си специална подготовка, но с оглед на квалификацията на останалите кандидати това е само хвърляне на прах в очите. В действителност номинирата еврокомисарка беше отстранена с помощта на клевети. Всичко това е несъвместимо с европейските ценности, към които се числи и презумпцията за невинност, която ЕС иначе така яростно отстоява.

Мечешка услуга

Парламентаристите би следвало сериозно да помислят дали имат адекватно отношение към инструмента за изслушване на кандидатите. Де факто депутатите си направиха лоша услуга с това, което постигнаха: мнозина се оплакаха, че номинираните комисари били без ясен профил. Това, естествено, е последица от рефлекса за хапане на Европарламента. Онези, които са принудени да очакват, че и най-малкото отклонение от очакваното от всички европейско дрън-дрън ще им махне главите, стават специалисти по въздържание. Случаят Желева подсилва тенденцията за еврокомисари да се номинират само хора с обтекаеми биографии.