Какъв ли ще е накрая вкусът на кашата, която забърква гръцкото правителство? Атина провали и втория кръг от преговорите с еврогрупата, защото исканията ѝ не бяха изпълнени. Дори най-опитните участници в срещата са шокирани от факта, че двете страни изобщо не стигнаха до дискусия по същество. До ден-днешен гръцкият финансов министър Варуфакис не е поставил на масата за преговори дори един-единствен лист хартия, който да съдържа някакви цифри и факти или пък да описва гръцките желания. Европейските му колеги можели да прочетат в „Ню Йорк Таймс” как той си представя възможното решение, каза самият Варуфакис. И приключи темата след още няколко устни пояснения. След срещата обаче веднага заяви, че трябва да се направи всичко възможно за постигане на споразумение, което можело да стане дори в близките два дни. Само че май бърка нещо.

Арогантността на Варуфакис

Гръцкият финансов министър очевидно има известна слабост към безочливостта. Защото никой не бива да се държи по този арогантен начин с колегите си, особено пък ако им иска пари. Едва ли германският финансов министър Шойбле и неговите колеги в еврогрупата ще позволят на новака да ги разиграва по такъв безсрамен начин.

Още преди вчерашната среща настроението беше достигнало точката на замръзване и мнозина твърдяха, че на Гърция не може да се има никакво доверие. А след като Атина се опита да забие клин между Еврокомисията и еврогрупата, нещата едва ли ще се променят към по-добро. И докато търпението към Гърция е вече на изчерпване, Варуфакис се държи така, сякаш е тръгнал да си търси работа като колумнист в някой голям международен вестник. Исканията си към Брюксел за безусловно удължаване на кредитите той публикува в американската преса и именно тази вестникарска статия беше единственият „документ”, внесен на вчерашната среща. Нима Варуфакис се е надявал, че представители на американската администрация ще се намесят за пореден път, призовавайки европейците да се договорят с Атина? Или пък гръцкият министър вярва, че САЩ ще финансират бюджета на страната му? Звучи още по-нелепо.

Лъжите на Атина

Кризисният мениджмънт на гръцкото правителство е непохватен и безотговорен, но пропагандата му е професионална. Изявленията на официална Атина са пълни с противоречия и фалшиви твърдения, но те целят само едно: да спечелят симпатиите на хората. Твърди се например, че Гърция била смазана от тежестта на дълга. Истината обаче е, че плащанията по него започват едва през 2022 година. Твърди се още, че лихвите били много високи, но те, първо, са ниски, и второ - плащанията по тях също са отложени. Тройката била крива за мъките на гръцките пенсионери, твърдят още в Атина. Истината обаче е друга: вина носят предишните правителства в Атина, които можеха да оздравят бюджета и по друг начин.

И още едно клише на гръцката пропаганда: главната вина за страданията на гърците се хвърля върху Германия, в комплект с препратки към националсоциализма и всевъзможни долнопробни политически внушения. Но тъй навиканият германски финансов министър Волфганг Шойбле вече не единственият поддръжник на твърдия курс. Неговите колеги от балтийските държави и дори от Ирландия и Испания, които сами се борят с финансовата криза, вече заеха безкомпромисна позиция към гръцките искания.

В момента Гърция на практика иска следното: еврозоната изцяло да финансира държавния бюджет на страната, при това за неопределено време. Просто така, без никакви условия, без никакви гаранции и без никакъв ангажимент да се върнат парите. Да, такива мечти могат да се мечтаят, но те са далеч от всякаква реалност и приличат по-скоро на опиянение от собствената предизборна реторика. Финансовите министри от еврогрупата настояват от своя страна за спазване на досегашните споразумения - поне в общи линии. Досега те винаги са били готови да отстъпват, когато правителството в Атина е имало нужда от малко въздух. Но в момента двете преговарящи страни дори не стигнаха до подобен разговор. Защото Атина просто заяви: всичко или нищо!

Като камикадзе

А ако накрая излезе „нищо” - какво оттам насетне? Последната възможност е да се проведе още един разговор в петък - но само при условие, че гърците много мило го поискат и представят конкретни предложения. Досега те сякаш играят руска рулетка с бъдещето на страната си, надявайки се, че страхът от възможното излизане на Гърция от еврозоната ще принуди еврогрупата отново да отстъпи. Но този път може би се лъжат, защото на мнозина вече им е писнало от тази гръцка политика. И освен това: на какво отгоре правителството на Ципрас разчита, че Европейската централна банка ще продължи да отпуска спасителни кредити, за да компенсира масовото изтичане на пари от Гърция?

Банкрутът на гръцката държава с всичките му последствия вече чука на вратата. Засега не е ясно дали Атина няма да отстъпи в последния момент или пък е готова като камикадзе да пожертва всичко. А най-важният въпрос гласи: кога гръцките избиратели най-после ще разберат какви игрички си играе с тях собственото им правителство?