Още в началото трябва да се каже следното: "Грексит", т.е. излизането на Гърция от еврозоната, не бива да се смята за окончателно отхвърлен вариант. Дори най-големите оптимисти, към които спада и Клаус Реглинг, шефът на Европейския спасителен механизъм (ЕСМ), не биха се осмелили да твърдят, че това е невъзможно. "Заплахата от "Грексит", разбира се, трябва да я има. И ето, че тя наистина продължава да съществува”, казва той.

Ако Гърция не проведе икономическите реформи, както обеща, плащанията за страната ще бъдат спрени, а Гърция бързо ще се окаже неплатежоспособна. "Това ще предизвика огромни проблеми в страната и в крайна сметка тя няма да има друг изход, освен отново да въведе собствената си валута. Така фактически би се стигнало до "Грексит", казва Реглинг. "Заплахата, че "Грексит" все още е възможна опция служи за дисциплиниращо средство за Гърция. То е необходимо, за да се знае, че паричните помощи ще текат само ако се изпълняват условията на кредиторите и това изпълнение може да се провери на място", добавя той.

"Скептицизмът е разбираем"

Клаус Реглинг е наясно, че сред германските политици има доста скептици, които не вярват, че Гърция може да бъде задържана в еврозоната трайно. "Скептицизмът на хората е разбираем. В крайна сметка става дума за гигантски суми. Като теглим чертата, ще видим, че Гърция ще е получила назаем над 300 милиарда евро - от европейците и Международния валутен фонд (МВФ)", подчертава шефът на ЕСМ. Той все пак вярва, че ако Атина наистина проведе договорените реформи, страната ще има шанс за успешно развитие. Никой обаче не би могъл да даде гаранции за това още отсега.

Третият помощен пакет за Гърция ще съдържа до 86 милиарда евро. В замяна на това Атина се задължи да реформира пенсионната система и здравеопазването, да увеличи данъците, да намали безкрайните привилегии за определени професионални групи и бързо да стартира процеса по приватизирането на държавната собственост. В средата на август страната започна да изпълнява някои от набелязаните мерки и благодарение на това си осигури "глътка въздух", която й е необходима за провеждането на предсрочните избори.

Клаус Реглинг очаква, че в края на септември в Атина вече ще има ново правителство, както и че през октомври кредиторите ще могат вече да си съставят впечатление за работата му. При това Реглинг се надява, че сред кредиторите вече ще е и МВФ, който официално не участва в отпускането на третия помощен пакет за Гърция. Засега МВФ се държи резервирано, защото не вярва, че Гърция може да върне отпуснатите кредити.

В средата на август шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че бремето на гръцките дългове е непоносимо високо и апелира да се помисли за облекчения, по-големи от сегашните. Според шефа на ЕСМ обаче, ситуацията далеч не е толкова драматична. "От значение е не е толкова общото ниво на дълговете, което ще надмине 200% от БВП, а способността на страната да обслужва тези дългове", казва той и добавя: "Погрешно е за критерий да се взима процента на дълговете спрямо икономическата дееспособност на страната. С оглед на дългосрочните кредити от ЕСМ, през идните близо десет години Гърция на практика няма да изплаща никакви лихви, нито да погасява главницата. Нивото на дълговете може и да е високо, но то на практика няма да представлява бреме за гръцката икономика в този период", казва той.

Истинският критерий, според експерта, би следвало да е ежегодното брутно финансиране, т.е. необходимите на Гърция пари, за да обслужва дълговете си. През идните десет години този показател няма да надминава 15% от БВП на страната. "Това е по-малко, отколкото например в Италия, Белгия или Испания", аргументира се Реглинг.

Необходимото на САЩ ежегодно брутно финансиране например възлиза на 20% от БВП, а на Япония дори на 50%. "Изчисляването на подобен показател не е математически трик за разкрасяване на задлъжнялостта", твърди Клаус Реглинг и посочва, че този подход междувременно е бил възприет и от МВФ. Затова експертът смята, че Фондът ще се включи във финансирането на помощите за Гърция, макар и със значително по-малка сума от тази, която отпускат европейците. Реглинг предполага, че за целта МВФ ще отпусне до 16 милиарда евро.

"Никакво опрощаване!"

Същевременно шефът на ЕСМ продължава да е противник на опрощаването на дългове. Вместо това ще се обмислят варианти за допълнително разсрочване на кредитите за Гърция, с което се отлага и изплащането на дължимите лихви. Освен това централните банки в еврозоната били постигнали печалби, благодарение на гръцките държавни облигации, част от които те сега биха могли да приведат на Атина. По този начин щели да се създадат предпоставки Гърция отново да се изправи на крака, а ЕСМ да не бъде излишно товарен с нови кредити.

Реглинг е на мнение, че ако Гърция решително провежда договорените реформи, страната би могла още преди края на помощните програми да си възвърне доверието на инвеститорите и да започне отново да продава държавни облигации на приемливи цени. Експертите обаче са наясно, че подобно развитие е възможно само ако икономиката на Гърция започне да се съживява.