Китайският вицепрезидент Си Цзинпин е непозната величина в чужбина. Това, което се знае, е, че на конгреса на Китайската Комунистическа партия през октомври той ще наследи Ху Цзинтао като генерален секретар на партията, а през март идната година ще поеме и поста държавен глава на Китай. Предстоящото по-късно този месец посещение в САЩ, включително заплануваната среща с президента Обама, идва да утвърди статута на 58-годишния политик като "престолонаследник".

Почти нищо не се знае за линията на Си Цзинпин във външната политика. В 9-членния Постоянен комитет на Политбюрото, ядрото на властта в Китай, Си отговаря за идеологията. Гари Лок, американският посланик в Пекин, казва, че Си бил "симпатичен човек", но и Лок няма представа дали и в какво той ще се отличава от сегашния президент Ху. Според един китайски политолог, предпочитащ да остане в анонимност, Си бил избран за приемник на Ху през 2007, защото бил идеалният компромисен кандидат: "Той е много предпазлив човек, който предпочита да слуша, вместо да говори - и не бърка никога".

Национализмът като спойка

Мнозина от най-близките съветници на новия човек на върха са армейски генерали. Това може да се окаже решаващ фактор за насоката на неговата външна и военна политика. За разлика от официалната дипломация през последните години китайското военно ръководство следва подчертано националистически курс. А без подкрепата на генералитета Си Цзинпин едва ли щеше да се изкачи на върха на партийно-държавната пирамида.

От своя страна той би могъл да предостави на военните по-големи права при определянето на военната и външната политика на Китай. Освен това Си Цзинпин знае, че с отмирането на комунистическата идеология национализмът остава един от малкото стълбове, на които се крепи легитимността на Комунистическата партия. Символичното предизвикателство към американската хегемония в Тихия океан - от китайски атомни подводници до самолетоносачи - намира патриотичен отзвук и сред по-младото поколение, особено в градовете.