Когато 73-годишният южнокореец Чо Ин-гък пристига на летището в Пхенян, севернокорейските партийци го приветстват с "добре дошъл". Новодошлият иска да се засели в Северна Корея и "да посвети живота са на корейското обединение", пише верният на режима в Пхенян пропаганден сайт Uriminozokkiri. Според изданието, Ин-гък смятал Северна Корея за истинската му родина.

В Южна Корея и обществото, и правителството са силно смутени от този случай. От Министерството на отбраната в Сеул обявиха, че обстоятелствата още не са изяснени. 

Как е влязъл без виза?

Чо Ин-гък не е имал виза за Северна Корея, каквато се изисква от южнокорейските граждани за влизане в страната. Ако се върне в Южна Корея, ще бъде съден, защото преминаването на границата към Северна Корея без разрешение е наказуемо, според южнокорейските закони.

От Корейската война (1950 - 1953) насам на пръстите на едната ръка се броят случаите на избягали в Северна Корея южнокорейци. Обикновено това са хора, бягащи от правосъдието, или пък с някакви лични проблеми. Известен е например случай, при който през 2014 г. южнокореец потърсил убежище в Пхенян, защото не можел да плаща дълговете си. Само че скоро след бягството си той бил безмилостно разстрелян от режима на Ким.

Война, разделение и диктатура

Семейната история на Чо е тясно свързана с историята на страната му. Дядо му бил един вид ментор на основателя на Северна Корея Ким Ир Сен. През 1920-те години Ким Ир Сен посещавал военната академия в Китай, основана от дядото на Чо.

Преди Втората световна война бащата на Чо, Чо Док-син, следвал германистика в една китайска военна академия, а след войната бил посланик на Южна Корея във Федерална република Германия, както и външен министър. По време на военната диктатура в Южна Корея при управлението на Пак Чжън-хи, който между 1963 и 1979 има пет президентски мандата, Чо Док-син обръща гръб на официалния курс. През 1976 г. емигрира със съпругата си Руи Ми-йеонг в САЩ, където двамата се ангажират в съпротивата срещу военната хунта. През 1986 г. Чо Док-син и съпругата му емигрират в Северна Корея, а случаят вдига голям шум в медиите. Бащата на Чо е приет сред политическия елит в Пхенян, няколко години след бягството му в Северна Корея обаче почива. Съпругата му Ми-йеонг до смъртта си през 2016 г. е лидер на "Партията на младите приятели на религията на небесния път". Чо и съпругата му са погребани на Гробището на мъчениците, което е голяма чест, оказвана само на избрани граждани в Северна Корея.

"Син на изменници на родината"

Двамата оставят сина си Чо Ин-гък в Южна Корея, където, според южнокорейски медии, той е имал тежък живот. Бил е стигматизиран като "син на изменници на родината" и живеел в изолация. Освен това години наред е бил под наблюдение на южнокорейските тайни служби. Едва след демократизацията на Южна Корея му било разрешено да посети гроба на родителите си в Северна Корея.

В новата си родина Чо Ин-гък несъмнено ще се ползва с много привилегии. Режимът на Ким инструментализира случая като убедителна победа на пропагандата и доказателство за превъзходството на севернокорейската система.

Само че за този живот в комунистическа Северна Корея Чо Ин-гък плаща висока цена: семейството му - съпругата и деца му - са останали в Южна Корея и е съмнително дали някога изобщо той ще може да ги види отново.