Тази новина казва много: Али Бабаджан, бивш финансов министър и дългогодишен сподвижник на турския президент Ердоган, обяви, че с помощта на бившия държавен глава Абдуллах Гюл още тази есен ще основе собствена партия. Подготовката била вече много напреднала, в момента се уточнявали последните детайли, дочува се от обкръжението на основателите на новата партия.

Защо се отвръщат от Ердоган?

Който познава Бабаджан, знае колко прецизен е този човек - преди да оповести нещо публично, той педантично разработва и проверява всичко до най-малката подробност. Бабаджан е известен най-вече с лидерските си умения в сферата на икономическата политика. Затова не е чудно, че съобщението за подготвяната от него нова партия предизвика огромен интерес. Мнозина са убедени, че именно Бабаджан е човекът, който ще прекрати ерата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Други дори вярват, че той има необходимите качества, за да стане и президент на Турция.

Сред съоснователите на партията се споменават и други известни турски политици. Например Садуллах Ергин, бивш министър на правосъдието, който по време на мандата си стана инициатор на пакет с демократични реформи. Или Безир Аталай, който участваше в преговорите за мир с кюрдите. И не на последно място - бившият председател на Конституционния съд Хашим Кълъч, както и бившият министър на икономиката Мехмет Шимшек.

За да разберем защо споменатите политици се отвръщат от Ердоган и поемат инициативата в свои ръце, трябва да се върнем няколко години назад - към протестите от парка Гези през 2013. Навремето само малцина обърнаха внимание на факта, че някои турски политици заеха значително по-умерени позиции от турския президент. Та нали сред демонстриращите имаше и немалко деца на политици от управляващата ПСР. Бащите им със сигурност са се надявали на по-меко отношение, но така и не посмяха да дадат глас на недоволството си. И така всичко си остана скрито-покрито, въпреки значителните различия в мненията.

Големият недостатък

Тъкмо тук се крие най-сериозният недостатък на партията на Бабаджан, твърди турски политолог, пожелал анонимност. Дори и по време на най-големите кризи Бабаджан не е изразявал никаква критика - и вярно е следвал курса на Ердоган. Същото важи и за редица други съоснователи на новата партия. Тъкмо поради това тя се опитва да привлече нови, необременени от миналото личности, сред които и неколцина интелектуалци от чужбина.

Наблюдател, който внимателно следи създаването на новата партия, отчита готовността на Бабаджан за самокритика, но твърди, че има нещо, което е далеч по-важно: наличието на ясна визия за бъдещето, която би трябвало да съдържа точно обратното на онова, което управляващата ПСР прави от седем години насам. Изобщо нямаше да се стигне до сегашната икономическа криза, ако навремето Бабаджан беше прокарал плановете си за финансово регулиране, твърди експертът, чието име не споменаваме от съображения за сигурност. Когато в качеството си на финансов министър работеше над тези планове, Бабаджан бе постоянно спъван от Ердоган. В крайна сметка проектът му бе изцяло блокиран, но и този път Бабаджан не даде глас на гнева си, а просто премина към обичайните си задължения.

Бабаджан има славата на умерен и старателен визионер. Мнозина обаче го критикуват, че навремето е трябвало да демонстрира повече смелост. Още повече, че заемаше важни постове в партията и в правителството тъкмо по времето, когато в Турция орязваха демокрацията. Бабаджан така и не оказа съпротива, нито пък се отказа от партийния си билет.

На изборите през 2023 година партията на Бабаджан със сигурност ще играе важна роля - като алтернатива на управляващата ПСР. Но преди да се отправи към бъдещето, новата формация ще трябва да обясни отношението си към близкото минало.

*****

Вижте и това видео: