Почти сто години след избухването на Първата световна война изследователите в Европа продължават да изучават и анализират трагичните икономически и морални последствия от нея, да възприемат и тълкуват жестоките ѝ уроци. Как присъства “първата тотална” в българските учебници по история? Какви грешки се допускат в отразяването ѝ и има ли официална българска версия относно причините за нейното избухване?

Водени от идеята за национално обединение

“Не бих казал, че сега има стопроцентова официална версия – за разлика от времето на комунистическия режим, особено до 80-те години на ХХ в., когато войната беше обяснявана с „империалистическите интереси на българската едра буржоазия” и тем подобни идеологически клишета", твърди известният историк проф. Пламен Павлов. "Що се отнася обаче до участието на България във войната, българските учени, както и чуждестранните историци българисти, изтъкват на първо място нерешената задача за националното обединение, провалено от Великите сили с Берлинския конгрес през юли 1878 г. В огромната си част тогавашното българско общество възприема „Европейската война” като продължение на балканските войни от 1912-1913 г., в които българската армия изнесе най-голямата тежест в борбата с Османската империя”, категоричен е професорът. Той смята, че България е ощетена от своите съседи, подкрепяни явно или тайно от Великите сили, и оценява като особено скандално в онези години двуличното поведение на Руската империя с нейното покровителство за сръбската политика в населената основно с българи Македония.

“Каквото и да говорим”, продължава проф. Пламен Павлов, “през 1914-1915 г. Царство България няма особен избор... Независимо от острите политически противоборства, филии и фобии, самата геополитика тласка България към съюз с Германия и Австро-Унгария. Да припомним факта, че Тройният съюз обещава на България цяла Сръбска Македония, част от Стара Сърбия и корекция на границата с Османската империя. Освен това българското правителство може да разчита и на военен заем от Германия и Австро-Унгария в размер на 200 млн. франка.

Впрочем, не бива да се игнорира и конкретната военна ситуация през 1915 г. – тогава дори лидерът на българските „тесни социалисти” (бъдещите комунисти) Димитър Благоев, иначе противник на войната и радетел за някаква утопична „Балканска федерация” на работници и селяни, е на мнение, че победата на Германия и нейните съюзници е въпрос на близкото бъдеще…”

За ролята на царя и комунистическата пропаганда

Модерната българска историческа наука е отворена за дискусии и преоценки, казва проф. Павлов. В една или друга степен това важи и за публицистиката, художествената литература и киното. Така например в значителна степен е коригирана представата за едва ли не едноличната и „фатална” роля на цар Фердинанд и премиера д-р Васил Радославов, посочва българският учен. Според него решително са изоставени и някогашните тенденциозни интерпретации в науката по отношение на сблъсъка между българската и руската армия в Добруджа – онази така „неудобна” тема, която след 9 септември 1944 г. беше най-често премълчавана и дори става причина да бъде цензуриран такъв класик на нашата литература като Йордан Йовков, казва проф. Павлов.

Днес все още се дискутира възможността за продължаването на политиката на неутралитет или пък за включването на България на страната на Антантата. “Предложенията на Централните сили, на първо място от германска страна, са много по-близо до българските интереси и стремежи, отколкото мъглявите обещания на Антантата. Пък и за България е изключително опасен руският стремеж към Проливите и очертаващата се възможност страната ни да попадне в „клещите” на едно съседство с Руската империя и Сърбия”, казва професорът.

Той смята, че в днешните български учебници Първата световна война е отразена обективно и трезво. “Да, трезво и без омраза, въпреки катастрофалния изход на войната за България, довел до огромни човешки загуби, стотици хиляди бежанци от Македония, до политика на кървав терор в окупираните от Сърбия, Гърция и Румъния български земи”, казва българският историк. Категорично е и становището му, че за разлика от учебната литература в някои балкански страни, българската е освободена от преднамерени интерпретации, пристрастия и каквито и да било прояви на нездравословен национализъм и шовинизъм. “В това отношение може категорично да се каже, че българските учебници по история, а и по литература, са на равнището на онези от Западна Европа”, смята професорът.