Демонтирането на статуята на съветския маршал Конев в Прага предизвика невъздържани реакции в Русия. Нещо повече. Медии съобщиха, че Москва била изпратила агент, който да отрови с рицин кмета на чешката столица.
Реклама
Кметът на Прага Зденек Хриб и двама негови колеги - районните кметове Ондржей Коларж и Павел Новотни - са поставени под полицейска охрана. Заради заплахи от Русия. За това съобщи чешкият седмичник „Респект“, а публикацията предизвика широк отзвук в цялата страна.
В последния си брой изданието твърди, че в началото на април на летище Прага е пристигнал руски дипломат, който бил пренесъл силно отровното вещество рицин. Седмичникът се позовава на анонимен източник от чешките органи за сигурност. В интервю за ДВ Хриб потвърди, че той и двамата му колеги от Великден насам са под полицейска охрана. Самият Хриб определи заплахата като реална.
Дръзки действия, които раздразниха Русия
Причината за поставянето на тримата кметове под полицейска охрана е очевидна: техни действия силно раздразниха Русия. На 27 февруари - денят, в който се навършиха 5 години от убийството на бившия руски вицепремиер и опозиционен политик Борис Немцов, Хриб преименува площада, на който се намира Руското посолство в Прага, на площад „Борис Немцов“. Междувременно руското посолство в Прага промени официалния си адрес, взимайки този на руското консулство. По този начин няма да му се налага да изписва името на Борис Немцов в официални документи.
В началото на април последва друго решение, което очевидно е разгневило Москва: кметът на Шести пражки район Ондржей Коларж премахна статуята на съветския маршал Иван Конев, която ще отиде в музея. От години личността на маршал Конев е силно оспорвана в Чехия - от една страна той е смятан за „освободител на Прага“ в края на Втората световна война, но от друга е обвиняван за тежки репресии срещу чешки опозиционери, както и за ролята му при потушаването на Унгарската революция през 1956 година.
През годините паметникът на съветския маршал многократно е бил заливан с боя. С преместването му в музея кметът Коларж смяташе да реши този спор соломоновски.
Демонтирането на статуята обаче предизвика крайно гневни реакции в Русия. Външният министър нарече решението „възмутително и цинично“, а президентът Путин подписа един закон, предвиждащ съдебни наказания за онези, които събарят или увреждат съветски военни паметници.
Огромен дипломатически конфликт
Русия отхвърля обвиненията, че е подготвяла убийството на пражкия кмет, но заплахата за живота му „не е за подценяване“, казва чешкият политолог и дългогодишен съветник на бившия президент Вацлав Хавел Иржи Пехе. Той посочва, че въпреки проруските жестове на президента Милош Земан, двустранните отношения са се влошили значително. „Ако Русия се опита да навреди на някого от тримата чешки политици, които според чешките служби за сигурност са реално застрашени, това ще предизвика огромен дипломатически конфликт“, казва Пехе.
Политологът Якуб Янда също смята заплахата срещу тримата кметове за сериозна: „Наблюдаваме агресивна ескалация в двустранните отношения, направлявана от Русия през последните 3 десетилетия“, посочва експертът по въпросите на сигурността. Заради ролята на Русия в събитията в Източна Украйна и заговорите за убийство на бивши разузнавачи, Янда нарича Русия „държавен спонсор и организатор на терористична активност“.
Кметът на Прага Зденек Хриб уверява, че няма да допусне да бъде сплашван, включително и от Русия. „Ще защитавам моята демократична родина - Чешката република - дори и да ми се наложи да рискувам живота си“, казва той.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Чудовища от бетон
За едни той е великолепна архитектура, за други - истинска катастрофа: в годините след Втората световна война стилът архитектурен брутализъм завладява също и Титова Югославия. Вижте сами в нашата снимкова галерия:
Снимка: Reuters/M. Djurica
Зигзагообразни бетонни чудовища
Тези бетонни чудовища се намират в Конярник, предградие на Белград. Заради зигзаобразната им форма ги наричат "тестера" (в превод "трион"). Подобно на повечето сгради в Югославия в стил брутализъм и тези са строени през 1950-те и 1960-те години при управлението на Тито. Фотографът на Ройтерс Марко Джурица е автор на тази фотосесия.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Летяща чиния от стъкло и бетон
Йосип Броз Тито поема управлението в Югославия през 1945 и три години по-късно успява да извади страната от съветската сфера на влияние. Същевременно той се заема да възстанови разрушените през войната сръбски градове, залагайки едновременно на представителна и предизвикателна архитектура. Тази бетонна летяща чиния е построена през 1969 г. от архитекта Иван Щраус за музей на авиацията.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Декор за фантастичен филм
С ръста на населението нуждата от жилища в социалистическа Югославия нараства. Навсякъде в страната могат да се видят високи бетонни сгради, устремени към небето. Най-известни са кулите "Генекс", наричани още "Западната порта". Едната е висока 124 метра, има 30 етажа и 184 апартамента, а по-високата е на 39 етажа. Днес тя е необитаема, но по-ниската все още се използва като жилищна сграда.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Странни паметници
Този мемориал на най-високия връх на планината Петрова гора в централна Хърватия е застрашен от разпад. Паметникът на въстанието на народа Кордун и Бания е построен в чест на гражданската съпротива срещу националсоциалистите.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Сграда или машина?
През 2018 г. Нюйоркският музей за модерно изкуство посвети собствена фотоизложба на бруталистичната архитектура, реабилитирайки по този начин един стил в архитектурата, който мнозина биха предпочели да не съществуваше. Клиниката "Дубрава" в Загреб, днес столица на Хърватия, прилича на голяма машина. Днес студентите от медицинските факултети ходят там на практика.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Умерена бруталистика
Музеят за съвременно изкуство в Белград е открит през 1965 година. Двамата архитекти Иван Антич и Иванка Распопович печелят публичния конкурс за проектирането на новата сграда. Музеят се намира сред зеленина и е един от по-умерените примери за бруталистична архитектура.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Дворец по поръчка
Дворецът на Сърбия, бившият президентски дворец, построен през 1947-а и открит през 1961-а, е един от най-големите образци на бруталистичната архитектура в Белград. Най-интересен е интериорът на залите, всяка от която носи белезите на съответната съюзна република. Мебелите, мозайките и килимите са ръчно изработени и проектирани от известни художници.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Възхвала на грозотията
Този жилищен комплекс в квартал "Нов Белград", на северния бряг на река Дунав, се намира недалеч от стария град на сръбската столица, където някога е живял Тито. По онова време проектът за тази сграда предизвиква истинска сензация - не само в Югославия.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Военният мемориал
Бетонният паметник, посветен на битката при Сутиеска в Босна и Херцеговина, отбелязва едно от най-кървавите сражения по време на Втората световна война. Срещу въздушната атака на нацистите с 300 бомбардировача се изправят 18 000 войници от Югославската народноосвободителна армия, която тогава няма военновъздушни сили.
Снимка: Reuters/M. Djurica
Безкрайният купол
Зала №1 на Белградския панаир е открита за публиката през 1957 г. По онова време куполът ѝ е бил най-големият в света. И до днес се смята за особено свидетелство за архитектурата на следвоенния модернизъм. Масивните форми на брутализма наскоро събудиха креативността на много инфлуенсъри по целия свят - хаштагът #brutalism се радва на огромен интерес в Инстаграм.