1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Три загубени години

von Hein Matthias Kommentarbild App
Матиас фон Хайн
29 октомври 2015

Изглежда най-после увират главите на американските стратези по кризата в Сирия: САЩ допуснаха Иран на масата за преговори. Колко жалко, че преди това бяха пропилени цели 3 години, пише в коментара си Матиас фон Хайн.

Снимка: picture-alliance/dpa/E. Pesov

След четири години убийства, смърт и разрушения в Сирия най-сетне се забелязва някакво раздвижване в неотстъпчивите позиции на основните играчи. Вашингтон, например, обяви, че в бъдеще САЩ ще използват и сухопътни военни части в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) - най-вече в Ирак, по възможност също и в Сирия. Още по-важна обаче е готовността на САЩ да привлекат в преговорите един основен играч в сирийската драма - Иран.

Няма решение без Москва и Техеран

Още тази седмица във Виена започва нов кръг от преговорите, в който до колегите си от САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Турция този път ще седне и иранският външен министър. Срещу това дълго време се съпротивляваха САЩ и Саудитска Арабия. През януари 2014 година САЩ настояха Иран да бъде изключен от формата на преговорите в Женева за Сирия. Растящото влияние на ИД, засилената военна намеса на Русия и тоталният провал на въоръжените и обучени от САЩ бунтовници спомогнаха за настъпилата промяна в американската позиция.

Намирането на решение на сложни кризи предполага да се разговаря не само с приятели. Москва и Техеран подкрепят Башар Асад като легитимен президент на Сирия и без тези важни негови съюзници не може да бъде намерено решение на конфликта - независимо дали това се харесва на останалите или не. Такива са реалностите. Което означава, че ще има един преходен период, през който Асад ще си остане във властта.

Колкото и страшна да изглежда тази перспектива на фона на загиналите досега в гражданската война в Сирия 300 хиляди души, алтернативите изобщо не са по-добри: прехвалената от Запада умерена сирийска опозиция е по-скоро утопия, отколкото реалност, а опозицията е разпокъсана на стотици въоръжени групи, които се различават от ИД и от сирийския клон на Ал Кайда - Ал Нусра - само по степента на своя религиозен екстремизъм.

Грешката на Запада

Новата динамика в сирийския конфликт дава повод за известно удовлетворение, но оставя и доста горчив привкус. Защото още преди три години можеше да се стигне дотук. Така поне твърди бившият финландски президент Марти Ахтисаари. Носителят на Нобеловата награда за мир и бивш посредник в сирийските преговори заяви в средата на септември за "Гардиън", че още през 2012 година Русия е предложила като част от мирното решение на конфликта оттеглянето на Асад по един достоен за него начин. Но САЩ, Великобритания и Франция тогава били убедени, че той скоро ще падне от власт и напълно игнорирали руското предложение. В този смисъл Марти Ахтисаари говори за една пропусната възможност. Сега остава да се надяваме, че петимата участници в преговорите във Виена няма да пропуснат шанса и ще предприемат стъпки за прекратяване на кръвопролитието.

Матиас фон Хайн

Но да се върнем към участието на американските сухопътни военни части. То ще се осъществява само след разговори с Иран и Русия. В противен случай опасността от ескалация на конфликта е твърде голяма, ако едни срещу други да се изправят американски и руски войници.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ