Коментар от Иван Бедров:

Важен ли е въпросът дали позицията на България в евроатлантическата общност изглежда компрометирана? Ако съдим по реакциите на основните политически сили, представени в Народното събрание, това едва ли е сериозна тема. А важно ли е, че България продължава да се свлича в класацията на “Репортери без граници” и вече се намира в една група с Турция, Русия и Беларус? Мълчание и по този въпрос. Важна ли е тогава оценката на Държавния департамент на САЩ, че правосъдието в България е зависимо, а корупцията - повсеместна? Кой пък се интересува от нечии оценки…

На този фон парламентът се вълнува от въпроса имало ли е или не е имало алкохол на един младежки форум в рамките на европредседателството. Декларации и контрадекларации, обвинения, искания за оставки. Българите разбраха за съществуването на младежкия форум, но не разбраха какво мислят политиците по трите важни теми, споменати по-горе. Нито една от петте парламентарно представени политически сили - ГЕРБ, “Обединени патриоти”, БСП, ДПС и “Воля” - не намери за необходимо да предложи на избирателите своята позиция. За всички тях изглежда е напълно нормално управляващ политик от страна в ЕС да посещава анексирания Крим и да говори за излизане от НАТО. За всички тях вероятно е напълно нормално България да е на дъното по медийна свобода и да затвърждава образа си на държава със зависимо правосъдие и масова корупция. Парламентът е ням - политиката е напуснала мястото за правене на политика.

Сидеров и Нотев в Крим

На рождения си ден председателят на “Атака” Волен Сидеров се снима на международния икономически форум в Ялта, Крим. Срещна се и с премиера на анексирания полуостров Сергей Аксьонов. На снимката до тях е и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев, също от “Атака”. Пред Аксьонов и пред руските медии Сидеров се хвали, че е повлиял на българското решение да не се гонят руски дипломати в знак на солидарност с Великобритания по случая “Скрипал”. Обеща скоро да бъде възстановен проектът за нова руска ядрена централа в Белене и България да предложи “нещо като компенсация” за спрения “Южен поток”. Повтори и позицията си, че България не трябва да членува във “военно-политически съюзи” и уточни, че става дума за НАТО. Всички тези изявления са от името на председател на управляващата парламентарна група “Обединени патриоти” и на един от зам.-председателите на парламента.

И какво последва? Правителството се разграничи от всичко това? Прозападната партия ГЕРБ осъди посещението на Сидеров в непризнатия Крим? Или пък поиска оставката на Нотев от ръководството на Народното събрание? Нищо такова не се случи. Притиснат от журналистите, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов каза само, че не одобрява проявите на Сидеров. За БСП, естествено, това не може да е проблем - по-скоро биха го поздравили. Дори и ДПС, които редовно изтъкват своята евроатлантическа ориентация, останаха безмълвни. Някои политици се измъкнаха с обясненията, че посещението било частно, че това било лично мнение, че “атакистите” не били командировани. С това случаят бил приключен и всички се правят, че не разбират колко голям проблем е пропукването на образа на България като надежден съюзник в ЕС и в НАТО.

Свобода ли? Не ни вълнува.

В разгара на мълчанието “Репортери без граници” публикуваха годишния си индекс за свободата на медиите. България пада с още две места надолу до 111-та позиция. "Макар в момента да ръководи ротационното председателство на Европейския съвет, България е по-ниско в индекса от която и да е страна от Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС”, пише в доклада. Присъдата е тежка и недвусмислена. Но нито един политик от българския парламент не забеляза темата. Затова пък шумът около онзи младежки банкет не стихва.

Няколко дни по-рано Държавният департамент на САЩ публикува годишния доклад за състоянието на човешките права по света. България отново е с етикета “зависимо правосъдие и корупция”. Публиката в страната е заливана с пропаганда за денонощни усилия, масирано законодателство и решителна битка срещу корупцията - партньорите обаче не виждат това. Политически реакции в парламента няма, но нищо чудно скоро да чуем “Знаем ги ние тия доклади”.

Всичко това говори много, но не говори добре. Имаме парламент на съгласието - съгласие, че важните теми не са важни. Те впечатляват само извънпарламентарни гласове и част от медиите. Народното събрание изглежда като пленено. И никой от депутатите дори не мигва, за да покаже несъгласие.