1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Три спомена за НРБ

Александър Андреев26 август 2015

Разкрасените и изкривени спомени за НРБ са, уви, често срещано явление в днешна България. Да, в онази държава имаше и добри неща, но всекидневният живот нерядко беше див и безпросветен, твърди в блога си А. Андреев.

Снимка: BGNES

Носталгията по НРБ не само дразни всеки нормално мислещ човек. Тя тежко изкривява историята и обърква главите на новите поколения, които нямат собствени спомени от онова време. Тъкмо няколко собствени спомена ще запиша тук черно на бяло - без суетата да кажа всичко за НРБ.

***

Майка ми беше детска лекарка. През 1970-те години се водеше и „републикански консултант по детска кардиология”. Понякога я взимаха от болницата с хеликоптер, за да помага на деца в затънтени и недостъпни другояче села. Дотук всичко звучи добре, а здравеопазването на НРБ дори заслужава комплимент. Но на какво се натъкваше тя в тези села? Веднъж разказа: „Къщата е от пръст, покрита със слама, състои се от едно помещение. Няма електричество, няма канализация, няма вода. Вътре в собата - едно легло, в което заварих трите деца заедно с няколко малки прасенца. Казах им веднага да изкарат прасенцата навън, защото ще лепнат някоя зараза на децата. А те ми отговориха: „Докторке, те така се топлят. Вънка е студено, прасенцата могат да умрат. Пък дете ако ни умре - ще си направим ново”.” Толкова по въпроса за благоденствието и образоваността в НРБ през 70-те години на миналия век.

***

През 1977 година дослужвах военната си служба в Трудови войски. За няколкото месеца в N-ското поделение (такъв беше глупаво-надутият жаргон на опазващите великата военна тайна) станах свидетел на два „инцидента” между караула и обикновените войници. Войниците по правило бяха от ромското и от турското малцинство, а въоръженият караул - от българското мнозинство. Веднъж едно момче се опита да излезе без разрешение от казармата, караулът откри огън и му откъсна ръката. Друг път вкараха в ареста войниче, което предишната седмица беше избягало за няколко дни. Охраняваше го същият наряд, който го беше „изпуснал” и вече беше получил съответното наказание. След едно здраво пиянство караулните го хвърлиха с главата надолу от покрива на караулното. Момчето умря на място. Да коментираме ли хуманизма на онова общество и начина, по който „решаваше” проблемите с малцинствата?

Александър Андреев

***

НРБ ми причини зло, което няма как да бъде поправено: вкара ме за две години в казармата, където по цял ден трябваше да стрелям, да изучавам химическите оръжия, да слушам фатмашки простащини и да вися с калашников пред едно парцаливо знаме. Все едно да те вкарат без вина в затвора. Да, казармата тогава играеше и известна социализираща роля за някакъв процент момчета, които нямаха никакви културни и цивилизационни натрупвания. (Защото в НРБ част от хората наистина живееха доста първобитно.) Но цялата тежка, скърцаща, вмирисана, жестока и безнадеждно остаряла конструкция, наречена БНА (Българска народна армия), която година след година поглъщаше невероятни суми, беше просто огромен и ненужен цирей. А ако Турция и Гърция наистина бяха тръгнали да нападат НРБ (както непрекъснато ни плашеха ЗКПЧ-тата и фатмаците) - първо, щяха да ни прегазят за половин ден, и второ - половината от нас щяха да измрат. За какво? Защо за тези две години не ме пратиха в старчески дом - да помагам на хората, вместо да пея кръвожадни песни по прашните плацове.

***

Сред най-близките ми роднини двама бяха „лежали”, единият - в Белене. (Част от другите ми роднини обаче бяха от „новата власт”.) Бившите лагерници до смъртта си се срамуваха и страхуваха да говорят за репресиите. Едва сега си представям защо: как да разказваш за тези ужасни страдания и унижения, без да се разпаднеш като личност? На следпреходните поколения трябва веднъж завинаги да се обясни каква страна е била НРБ след 1945 година: за десетките хиляди избити и вкарани в лагерите, за чудовищната и нелепа индустриализация, преместила милиони хора в недоправените градове, за цялото онова „социално инженерство”, което навярно зачена днешното българско общество. Без морален ориентир, без демократични рефлекси, без адекватни елити.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ