Ердоган вече загуби битката за "Таксим". Стотици хиляди души празнуват там освобождението си от страха, празнуват раждането на гражданското самочувствие. Авторитетът на премиера Ердоган, който допреди две седмици беше неоспорим в турското общество, междувременно е силно пострадал. Докато през май всички бяха убедени, че Ердоган ще остане на власт до 100-годишния юбилей на Турската република, сега вече никой не се наема да прави точни прогнози. Към този момент вече е ясно, че в битката с протестиращите на Ердоган му останаха само три възможности, като и трите са лоши за него. Ето кои са те:

Нищо добро за Ердоган

Ердоган би могъл да избере варианта военна операция, в рамките на която да презвеме възвишението Таксим, да задържи, разгони или убие демонстрантите. Може да обяви извънредно положение, да въведе вечерен час и с помощта на военните, жандармерията и полицията да направи така, че Турция да потъне в гробна тишина. В този случай той би се присъединил към клуба на владетелите с окървавени ръце. Нещо, което Ердоган едва ли желае.

Втората опция е да продължи да управлява - и да се прави, че не вижда как демонстрантите всяка вечер го правят за посмешище, как иронично преобръщат думите му, за да ги превърнат в култов виц. Авторитетът на Ердоган е на привършване и е трудно да се каже какво ще остане от него след това бурно лято.

Третата възможост вероятно е най-добата. Ердоган би могъл да се изправи пред народа си и да произнесе реч, в която да се извини за полицейските насилия и обидните думи. Би могъл да каже: "Разбрах ви. Разбрах какво искате да ми кажете. Няма да строим никакъв парк". Би могъл също така да оттегли злополучното име на предвидения трети мост над Босфора, за който е планирано да бъде кръстен на султан Селим, прочул се със зверствата си срещу алевитите.

Нито един полезен ход

Ако премиерът направи всичко това, той може и да успее да прекрати протестите. Или поне да намали интензивността им. Още повече, че голяма част от демонстрантите не искат неговата незабавна оставка. Само че един такъв Ердоган - мил и сговорчив - просто няма да е Ердоган. Той би загубил ореола си на непобедимия и силен водач - най-значимия след Ататюрк. Или дори след Сюлейман Великолепни. Това би се оказало проблем най-вече за неговите привърженици, които вярват в неговата непоклатимост и сила. Дали биха му простили подобно отстъпление? Съвсем друг въпрос е дали Ердоган изобщо е способен да играе такава роля.

Независимо от това по кой от тези три пътища ще поеме, Ердоган на практика не разполага с нито един полезен ход. Името му е очернено. Той вече не е онзи Ердоган, който е уважаван на международната сцена, който се отличава с непреклонна воля, непоколебим характер и безкомпромисен устрем напред, към успеха. В битката за "Таксим" той изгуби поне едно от тези си качества, ако не и всичките. При това става дума за една битка, която самият той предизвика.

АГ, ДПА, ДЦ, МТ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел