Подобно на Мао и до известна степен на Ленин, Лев Троцки е смятан за един от комунистическите титани. Дори и в западните общества, които самият той би удавил в кръв, Троцки минава за нещо като светец на крайния радикализъм. Разглеждан е едновременно като заклет враг на Йосиф Сталин, като държавник революционер и доста куриозно - като неоспорим герой. Поне в главите на някои неориентирани студенти на Запад.

Твърде възможно е това да се обяснява с безупречния външен вид на Троцки - сините му очи, бурният перчем, кръглите очила, изисканите костюми и всичко това подплатено с блестящи ораторски умения и специфичния му стил на изразяване. Така например за него Сталин винаги е бил "пръв сред средния ешелон хора в партията", а противниците на болшевиките той е наричал просто "боклукът на историята".

Великият оратор на революцията

Книгата на Робърт Сървис "Троцки" е разказ за възхода и падението на един болшевишки герой, носещ белезите на приключенски роман, четем в рецензията на книгата в  Ди Велт. Същевременно произведението служи и като научно опровержение на някои исторически факти. Авторът, който е професор по руска история в Оксфордския университет, прави най-драматичните разкрития в първата част от книгата. В нея той разказва например как малкият Троцки (чието истинско име е Лейба Давидович Бронщайн) израства в семейството на богат еврейски земевладелец в затънтената руска провинция на брега на Черно море. Много умело авторът рисува портрета на едни обречени на забрава еврейски селяни и една обедняла руска аристокрация. Благодарение на труда на Сървис научаваме колко много подробности от своята биография Троцки се е опитал да потули.

Троцки умишлено е избягвал темата за еврейските си корени и е предпочитал да се представя като интернационалист. С факти Сървис доказва, че Троцки е бил истинската звезда на революцията от 1905 година, макар че му е липсвал онзи устрем към властта, който е притежавал Ленин. Освен това авторът успява да убеди читателя, че Троцки е бил истинският организатор на Октомврийската революция, макар че той преминава на страната на болшевиките едва през 1917 година.

За Сървис няма никакво съмнение, че Троцки е бил най-великият оратор сред всички революционери. Влиянието му върху процесите и събитията в онези революционни години обаче продължава само някакви си 5 години, пише авторът. Като народен комисар за външните отношения, по въпросите на войната, прехраната и транспорта той е бил наистина ключова фигура в условията на Гражданска война. Нещо повече - авторът твърди, че именно Троцки е създател на Червената армия, независимо от факта, че не е имал военно образование. Книгата съдържа и много свидетелства за това, че Троцки не е отстъпвал по нищо на Ленин и Сталин в преследването на класовия враг, към когото е подхождал със същата кръвожадност и хладнокръвие. В политиката обаче Сталин е бил ненадминат, пише Сървис.

А ако Троцки бе завзел властта вместо Сталин?

Троцки и Сталин са двете най-верни маши на Ленин. Троцки обаче не е позволил на Ленин да го скара със Сталин. Известно е също така, че Ленин неведнъж се е опитвал да предизвика Троцки, който обаче просто не е притежавал инстинкт на убиец. Затова и Сървис прави следния извод: надменността и арогантността на Троцки са му попречили да се пребори за властта. Той просто е бил убеден, че няма нищо по-естествено от това такъв гений като него да поеме ръководството.

Именно тази арогантност, острият му интелект и еврейският му произход му изиграват лоша шега. Троцки бързо става прекалено подозрителен и започва да губи влияние и доверие сред обикновените болшевики. А това прави задачата на Сталин особено лесна - Троцки е изваден от Военния комисариат и през 1929 година е изпратен в изгнание.

Последвалите години в изгнание маркират и трагичния залез на звездата на Троцки - Сталин нарежда едно по едно да бъдат убити децата му, а самият той е преследван навсякъде в чужбина. В книгата на Сървис разказът за тази мрачна част от живота му бива разчупен с пикантни описания на любовните му приключения - от връзката му с британската скулпторка Клер Шеридан до авантюрата му с мексиканската художничка Фрида Кало. Именно Мексико е и последната спирка в живота му. През август 1940 там Троцки става жертва на атентат, организиран от НКВД (Народният комисариат за вътрешни работи), зад който стои дългата ръка на Сталин.

Всъщност Сталин и Троцки са еднакво отблъскващи исторически личности. Ако допуснем, че Троцки е бил завзел властта вместо Сталин, най-вероятно личният садизъм на Сталин е щял да бъде спестен на Русия. Но не и милионите избити хора - в това Робърт Сървис е твърдо убеден.

АГ, ДПА, ВО, ССМ, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева