Всяка година в началото на декември започват активните акции, свързани с благотворителност. Традиция, в която ние, българите, къде успешно, къде тромаво, къде жалко дори, се включваме в годините след промяната. Учим се в движение, тъй да се каже.

Проектът “Българската Коледа” успя да се наложи трайно в общественото съзнание, от една страна защото е обвързан с президентската институция и около него се обединяват големите национални медии, а от друга – заради високоблагородната си кауза да помага на болни деца. Покрай многото дарителски инициативи преди най-големия и най-светъл зимен празник се появяват и десетки статистики за щедростта на българина.

Окуражителни са оповестените наскоро резултати от Световния дарителски индекс (World Giving Index), най-изчерпателното прочуване на благотворителното поведение на хората по света. В България броят на гражданите, ангажирани с доброволческа дейност (7 %) и на тези, които са помагали на непознат (36 %) достига най-високите си равнища. С 5 % спрямо предходната година се е увеличил броят на хората, дарили пари за благотворителни каузи. В сравнение с 2012-та България се изкачва нагоре в скалата на щедростта като получава индекс 19.

Хора и съдби отвъд цифрите

Но това са все пак само цифри, а покрай тяхната абстрактност и шумно оповестяваните предколедно дарителски жестове винаги ми идват наум анонимните целогодишни труженици на дарителството, приели го отвъд каузата – като своя същност.

Нито богата, нито бедна например е госпожа Х, чиято професия е сред най-благородните, защото отнема от човешкото страдание. Вероятно това я държи и непрекъснато нащрек как да помогне и другояче на нуждаещите се, прави го конкретно и с идеята освен храна, книги или дрехи, да даде и възможност, и перспективи. В началото на учебната година ми се обажда и ме моли да я свържа с добри учители по математика и литература, за да подготвят едно детенце за изпитите след седми клас така, че то непременно да влезе в Техникума по обществено хранене и да усвои желаната професия. “Аз ще плащам уроците” – казва, “а ти ако пазиш някое здраво и хубаво яке на дъщеря си, може и ботуши, а ако има и други топли дрехи, донеси ги. Трябва да се помогне, защото не можеш да си представиш колко трудно живее семейството. Поне детето да има шанс да се измъкне.”

Госпожа Х винаги ненатрапчиво ангажира приятели и познати, като по тоя начин им подарява съучастие в добротворството. Купува отвреме-навреме билети за театър или концерт в зала “България” на възрастни лекарки-пенсионерки, защото копнеят за културен живот, а не смеят и да си помислят да отделят и лев отвъд схемата за оцеляване. Търси желаещи да усъвършенстват английския си и ги праща на уроци при самотна майка, за да я подкрепи в отглеждането на сина ѝ.

Животът продължава и след Коледа

Но госпожа Х е само един частен пример и не бихме могли да кажем по-скоро правило ли е или изключение. Младата писателка Дена Попова, която току-що издаде втората си книга с разкази “Старите дни”, работи в голяма международна организация за подпомагане на имигранти и непрекъснато се сблъсква и с драматични човешки съдби и с щедри жестове на хора, готови да помогнат на други хора в беда. Тя обобщава наблюденията си така:

“Българинът не е нито повече, нито по-малко щедър от останалите народи. Проблемът е, че в България съществуват много малко на брой благотворителни организации, които успяват да осигурят устойчивост на дарителството. Събраните зимни дрехи, например, стари палта и топли пуловери, ще помогнат на някой бежанец или бездомник да не измръзне от студ, но той ще продължи да е в същата уязвима позиция. Еднократната и неразнообразна помощ не решава проблемите за съжаление.”

Групите на хората в неравностойно положение са най-различни – възрастни, деца-сираци, хора с увреждания, бежанци, нелегални имигранти, бездомни. Те се нуждаят не само от топли дрехи и храна, но и от минимални условия, които да улесняват живота им през всички сезони на годината и да гарантират тяхното самостоятелно съществуване, казва още Попова.

При големите дарителски прояви и акции често възниква и въпросът за подходящия жест, който не прекрачва границата между подкрепа и милостиня и опазва достойнството на дарените. Не е зле да го помним в ожесточеното ни време.