Репортаж на Барбара Везел:

Студено е и вали като из ведро. Една групичка от около 50 бежанци се е добрала почти до сръбския граничен град Шид и пътешествието ѝ приключва сякаш в нищото - автобусът ги оставя в едно разкаляно поле на няколкостотин метра от хърватската граница. В близост до автобусната спирка група правозащитници са разпънали палатките си и раздават на изтощените и изгладнели бежанци дъждобрани, вода, банани.

В пограничния район между Сърбия и Хърватия на групи пристигат основно хора от Сирия, Ирак и Афганистан - предимно млади мъже и цели семейства. Като забелязват, че малкият Хамид шляпа със сандали в калта, доброволците изваждат отнякъде кашон с детски обувки, а баща му започва да търси подходящия размер.

Но дори и за по-големите деца пътуването представлява огромно изпитание. За 10-годишния Хамид то е започнало преди месец. Разбира се само с жестове с ръце. По-малкият му брат е на две години и другите го носят. По-големите трябва да се справят сами. Една майка от Сирия е тръгнала с двете си деца-близнаци. Съпругът ѝ вече е стигнал до Германия, обяснява тя. Тя носи едното дете, а за другото ѝ помага неин сънародник от групата.

Да се родиш на път

На границата чака и млада жена от Дамаск с двуседмично бебе на ръце, загърнато в одеяло. То се родило по пътя някъде в Турция. На развален английски бащата на детето обяснява, че са избягали от бомбардировките и не могли да дочакат раждането на детето. "Беше много опасно", не спира да повтаря той.

След кратка почивка бежанците отново тръгват на път - направо през полето. "Не е много далече. Ей там е следващата граница", казват доброволците и сочат към Хърватия. Сърбия отрича, че събира систематично бежанците на границата си с Македония и ги превозва с автобуси до границата с Хърватия. Самите хора ни казват, че плащат по 35 евро за пътуването. Малко след първата групичка, с друг автобус, пристига следващата. Няма никакво съмнение, че тези пътувания са организирани. На няколкостотин метра пo-нататък, насред полето, вече стоят хърватските полицаи и поемат групата бежанци. "Продължавайте, продължавайте", подканят ги те. И бежанците се отправят към официалния граничен пункт, където отново ги чакат автобуси. Хърватският граничен пункт се казва Товарник. Понякога на него се събират стотици бежанци в очакване на следващия транспорт.

Добри пари се печелят на границата

Бежанците нямат друга възможност, освен да чакат търпеливо насред полето с царевица. Малки деца плачат от изтощение. Юсеф носи на ръце едногодишната си дъщеря. Синът му е на три години и трябва да върви сам. "Той е нашият герой", казва майката Сара. Двамата с мъжа си са били преподаватели в университета в Дамаск. В две тежки раници се намира всичко, което са успели да вземат със себе си.

"Всичко е мокро", казва Сара. Тя е облечена само с пуловер, няма яке. "Стана много опасно. Не можехме да чакаме повече", казва Юсеф. Двамата искат да стигнат до Германия, както и повечето им спътници. "Може пък отново да си намеря работа в някой университет", казва ми той. Двамата нямат никаква представа как ще продължи животът им. Те не знаят дори какво ги очаква до края на деня.

От Товарник бежанците биват извозвани с автобуси до Опатовац. Хърватската армия е построила там палатков лагер. Тук има храна и вода, медицинско обслужване и грижи за децата. Всичко е организирано добре, а отношението към бежанците е приятелско. Десетки хърватски полицаи се грижат за реда по опашките. В лагера се спи на походни легла. Доброволци носят и радиатори, защото нощем става студено. Една медицинска сестра полага грижи за бебетата. "Много от децата, които пристигат тук, са недохранени и премръзнали. Последната нощ тук имахме 130 бебета", казва тя.

Но почивката в Хърватия е кратка. Бежанците дори не подозират, че само след няколко часа ще бъдат превозени с автобуси до унгарската граница. Където историята ще се повтори. Само отношението към тях ще стане малко по-грубо. А те ще усетят, че на това място от тяхното пътуване към Европа изцяло вече зависят само от съдбата си. Хората не знаят нито къде се намират, нито какви препятствия още ги очакват. А още по-малко защо са подложени на такива мъки.