Квартал Шейх се намира в източната част на Газа, недалеч от израелската граница. Но всъщност всяка точка в Газа е близо до границата с Израел - пътят дотам с кола трае максимум 18 минути. Само че в този участък не може да се пътува с кола, защото целият път е блокиран от развалини.

Хора си проправят път из купчините бетон, пепелта и развалините. Събират жалки останки от покъщнината и недоизпепелени спомени. Прах и пепел се стелят навсякъде, във въздуха се носи мирис на разглагащи се трупове на хора и животни.

Така изглежда Газа след пет седмици война. Тясната, свръхнаселена и лишена от ресурси ивица и преди е била крайно бедна, но сега като че ли земетресение е опустошило всичко. Само че не става дума за природно бедствие - разрушенията са нанесени от човешка ръка, много планомерно, казва Раджи Сурани: "От самото начало е така. Това бяха целенасочени и преднамерени нападения, които целяха да поразят цивилните граждани".

Война без аналог

Сурани е адвокат и правозащитник. Той е убеден, че Израел върши военни престъпления в ивицата Газа: "Тази война е уникална, няма аналог. Тя е отвратителна. Аз съм на 60 години, никога досега не съм преживявал нещо подобно", казва той. Израел е вършил военни претъпления и преди, но не в такива измерения. Сега израелската армия целенасочено нанася удари по жилищни сгради, училища и болници. Бежанците са вече един милион, близките на много от тях са загинали, казва Сурани.

Дали целенасочено или не, израелските нападения всяват страх и ужас. Хората панически бягат. Носят децата си на ръце, мъкнат на гръб немощните си родители, бягат както могат - пеша, с магарета, с коли и мотори.

Над 280 000 души са намерили подслон в училищата на Агенцията за подпомагане на палестински бежанци, други са се укрили при роднини и близки или живеят просто на улицата. Но никъде не намират сигурност. Много уж защитени в някакъв приют семейства стават жертва на израелските нападения, като семейството на Ибрахим Килани, загинало под развалините на срутила се при бомбардировките многоетажна жилищна сграда, в която се укривало в град Газа.

Болниците изнемогват

Болниците са задръстени с ранени хора. В много от тях лекарите са принудени да извършват операциите буквално на пода. Пациентите лежат в коридорите на дюшеци, често няколко души са принудени да делят едно легло. Не само болни и ранени, а и бежанци търсят закрила в здравните заведения, като например в болницата "Шифа".

Един от лекарите в нея - д-р Гасан Абу Сита - описва сегашната ситуация по следния начин: "Можете ли изобщо да си представите, че това е регионална болница с места за 250 пациенти, в която търсят защита между 5 000 и 10 000 бежанци. Представяте ли си при това положение как 600 пациенти трябва да бъдат настанени в болнични легла за 250?"

"Най-честите случаи са нараняванията при експлозии и шрапнели и изгарянията. Особено шокиращ е високият процент на ранени деца, изгубили семействата си", посочва специалистът. По време на актуалната израелска офанзива са загинали 448 деца, сред тях и много бебета.

Електроенергията е лукс

Най-големият проблем за лекарите и пациентите обаче е прекъсването на електрическия ток. Много болници разполагат с генератори, но често и те не функционират. Освен това са скъпи, а горивото не достига.

Електрозахранването в ивицата Газа бе крайно недостатъчно още преди сегашната офанзива - палестинците разполагаха само с по няколко часа ток дневно. Положението сега е обаче отчайващо - електроснабдяване практически няма, казва Адел Ел Хабаш, главен мениджър в палестинската електроснабдителна компания. "Обичайно получаваме електроенергия от три източника: от собствената ни електроснабдителна мрежа, от Израел и отчасти от Египет", обяснява той. В рамките на израелските нападения обаче палестинската електроцентрала е разрушена, турбините и резервоарите са опожарени и за възстановяването им ще са нужни месеци. Вместо обичайните 120 мегавата електроенергия, сега Израел доставя в Газа едва между 32 и 40 мегавата. "В момента имаме ток по три часа на всеки два дни", казва Ел Хабаш.

В един доклад на ООН се отбелязва, че след 2020 година Газа ще бъде регион, в който изобщо няма да е възможно да се живее. За много хора, оцелели през последните седмици на израелско-палестинската война, това е факт още отсега.