Системата за превъзпитаване чрез труд е създадена от китайското правителство през 1957 година. В специални трудови лагери властите можеха да интернират в тях до 4 години дребни престъпници и неудобни лица без решение на съда и без право на защита. Когато в края на миналата година държавното ръководство обяви решението си да премахне тези лагери, много наблюдатели го приветстваха като стъпка към повече правова държава. Въпреки това полицията в Китай все още може да изпраща хора в лагери без какъвто и да било съдебен процес.

Лагери за проститутки и наркопласьори

Китайските власти често реорганизират лагерите, а понякога просто сменят названията им. Никълас Беклин от правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" казва в разговор с Дойче веле, че вероятно в т.нар. "центрове за рехабилитация на наркозависими" понастоящем са задържани 100 000 души. Той твърди, че властите само сменят табелката на входа и трудововъзпитателният лагер се превръща в "рехабилитационен център".

Друг вид места за изтърпяване на наказания са т.нар. лагери за "попечителство и образование". В тях биват изпращани предимно проститутки. Според данните на "Хюмън райтс уоч" около 20 000 проституиращи са настанени в почти 200 такива центрове. "Няма точни цифри за принудително въдворените в тези лагери", казва Чен Тингтин от неправителствената организация Asia Catalyst. Той е съавтор на изследване за произволните арести на проститутки, публикувано в края на декември миналата година. За Дойче веле той казва, че полицията произволно определя срока на задържане, като той варира от шест месеца до две години. Неправителствената организация Asia Catalyst е интервюирала 30 проститутки в два китайски града, които вече са изтърпели наказанията си.

Още тайни затвори

Резултатите от анкетата показват, че в т.нар. центрове за "попечителство и образование" няма и помен от какъвто и да било образователен процес. Затова пък се полага принудителен труд. И още нещо: нито една от анкетираните проститутки не се е отказала от най-древната професия след изтърпяването на наказанието си. Чан Тингин казва, че на всичко отгоре проститутките е трябвало да плащат за принудителния си престой в центровете. Болните от венерически болести или СПИН пък заплащали и задължителните тестове, като в повечето случаи никога не научавали резултатите от тях. Затова в анкетата и проститутката Йи казва откровено: "Смятам, че става въпрос само за пари. Всичките приказки за превъзпитание и идеологическо образование са пълни измишльотини."

Лагери-лудници

Никълас Беклин обръща внимание и на още една тъмна част от системата за изтърпяване на наказания в Китай - психиатрията. Той казва, че полицията поддържа собствени псхиатрични заведения, независимо от министерството на здравеопазването и частните клиники. "Те могат да вкарат почти всекиго в лудница след разрешително от психиатър. А в повечето случай това са полицейски психиатри", казва Беклин.

Полицията продължава да разполага с необходимите правни инструменти, за да се разправя с дисиденти, като например да праща задържаните в психиатрии със строг режим без да има разрешение от съда. "Най-често там попадат вносителите на петиции, казва Беклин.

Все пак отмяната на трудововъзпитателните лагери намалява правомощията на китайската полиция да прилага закона за задържанията по свое усмотрение. Беклин обаче смята, че ще мине още доста време преди Китай окончателно да се откаже от принудителните задържания без съдебен процес, без адвокатска защита и право на обжалване. "Дори да се стигне дотам, остава въпросът доколко справедливи ще бъдат съдебните процеси", допълва правозащитникът.