Целта е напълно очевидна и по човешки разбираема - като всеки, който е на път да загуби работното си място, президентът си търси нова работа по „специалността”. А неговата любима „специалност” е не просто политиката, в която така или иначе всеки бивш държавен глава остава завинаги, а властта.

Маскировката е задължителна!

Преследването на тази цел в случая е затруднено от обективни обстоятелства. Първо, оставането във властта задължително минава през избори, участието в които не бива да се пропуска. Следващите избори обаче са догодина, когато мандатът му още няма да е изтекъл. Тъй че президентът е принуден поне формално да се съобразява и да заобикаля някои, наложени му от конституцията, неприятни ограничения.

От друга страна, не без активното участие на самия президент, у т. нар. народ, който гласува на изборите, е култивирано отвращение от политиката, партиите и открития стремеж към власт, тъй че и по тази линия се налага намеренията да се маскират.

"Гражданско движение", но с покани

Избраната маскировка на, създадено с покани от най-високо място, „гражданско движение”, което няма да гради партия, а „мрежа от клубове за дебат”, е крайно прозрачна. Тя има точно толкова общо с гражданското, колкото един от нейните учредители, полицейският генерал, ръководил „парада” пред парламента през януари 97-ма, има нещо общо с битите тогава от полицията невинни граждани.

Под „гражданската” маска пък кънтят на кухо „надпартийната и неидеологизирана” политика и „единението на ляво, дясно и център” - изтърканите и напълно безсмислени, но все така опасни лозунги на всяко мракобесие.

"Възраждане" на статуквото

Разбира се, заради многократната си напоследък българска употреба маскировката е крайно стандартна, скучна и банална, точно като речите и излъчването на своя патрон. Той освен това не притежава ореола на монархическата династия или на супермена-борец с престъпността. И все пак, колкото за „трудоустрояването” му в някой коалиционен формат, „номерът” може пак да мине.

Още повече, че вероятно ще може да разчита и на спонсорите в сянка. Те, разбира се, са едни и същи за всяка власт, тъй че и за тяхната благосклонност ще има конкуренция. Но пък интересите им съвпадат с „алтернативи” като новосъздадената, които „възраждат” единствено статуквото и зад привидностите на фасадната демокрация постепенно убиват както политическото, така и гражданското.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев