На 23 август полицейски служител открива трупа на Гарет Уилямс в собствената му баня. В добре обзаведения апартамент, който се намира в шикозен лондонски квартал, находката е твърде отблъскваща: сгърченото, голо тяло на младия мъж е напъхано в спортен сак със затворен цип и специална заключена ключалка. 31-годишният Уилямс работел в отдела за подслушване и дешифриране към секретната Правителствена служба по комуникациите, а в продължение на една година бил командирован към лондонската централа на английското външно разузнаване - легендарното МИ-6.

Никакви следи, никакви улики

В края на септември Уилямс трябвало да се завърне на оригиналното си работно място, но още през август, след отпуска в САЩ, не се явил в централата на разузнаването и шпионите вдигнали тревога. Тази тревога продължава и досега, защото все още няма абсолютно никакви улики за причините за смъртта му, нежели пък за евентуален извършител.

В своите комюникета полицията предпазливо избягва думата „убийство” и говори само за неизяснена смърт. От жилището на Гарет Уилямс не липсва нищо, няма следи нещо изобщо да е пипано от външен човек, а върху масата в хола спретнато са положени няколко мобилни телефона и СИМ-карти, до тях - лаптопът на покойника.

Две аутопсии така и не дават отговор на въпроса от какво е умрял агентът. Търсенето на истината е много трудно, защото трупът се намира в напреднала фаза на разложение. Няколко възможни причини за смъртта обаче могат да бъдат изключени. Гарет Уилямс не е умрял в резултат от злоупотреба с алкохол или наркотици, не е бил нито удушен, нито пък другояче физически насилен.

Токсикологичните изследвания се концентрират в търсене на следи от някаква отрова, като съдебните медици си имат едно наум: та нали преди четири години пак в Лондон бившият агент на съветския КГБ Александър Литвиненко беше убит чрез свръхдоза от лъчевата отрова полоний 210. Паралелите към убийството на Литвиненко не са случайни - мнозина смятат, че и Гарет Уилямс е загинал заради шпионската си дейност. Засега обаче - ако вярваме на полицията - няма никакви улики в тази насока.

Разбира се, това нищо не означава, защото всеки знае, че тайните служби съумяват добре да прикрият следите си и да насочат издирването по фалшива следа. В момента на преден план са версиите за някакви лични мотиви. Според слуховете и клюките (които може би идват и от агентурни среди), Уилямс уж имал хомосексуална нагласа и по всяка вероятност бил загинал по време на сложна и опасна любовна игра в стил садо-мазо.

Да рекрутираш гений

Гарет Уилямс бил същински математически гений. Завършил университет на 17 години, започнал докторат в Кеймбридж, където го рекрутирали тайните служби. В рамките на дейността си за своя работодател и за всемогъщата Национална агенция за сигурност на САЩ, той пътувал много - Азия, Афганистан, Източна Европа.

Най-специалните му умения били свързани с изработката на хитри апаратчета за подслушване на мобилни телефони и мобилни компютри чрез системата „блутуут”. В Афганистан например от тази технология зависи до голяма степен подслушването на мобилните комуникации на талибаните, тоест - и успехът в борбата срещу тероризма.