По данни на ООН през 2010 година в Мексико са били убити над 20 000 души. За същата година избитите в Гватемала са средно 41 на 100 000 жители, а в Салвадор още повече - 66. Само за сравнение - в Германия същият показател за 2010-та е 0,8 на 100 000 жители.

И в трите случая става дума за държави, изживели в последно време тежки политически конфликти: в Салвадор и Гватемала през 80-те и 90-те години на миналия век се водят граждански войни. През 1990-те в Мексико пък запатистите се вдигат на въстание срещу правителството.

Въоръжените конфликти дават отражение

Гражданските войни и конфликтите в почти всички засегнати латиноамерикански държави се водят за приключени вече от най-малко десет години. Насилието се отрича и криминализира. Което е причина за това, че регионът почти не играе роля в дискусиите за следвоенните и постконфликтните общества, казва Сабине Куртенбах, авторка на проучване за особеностите на постконфликтните ситуации в Латинска Америка.

Според нея не войните и въоръжените конфликти съдържат обяснението за големите мащаби на насилието в региона, ако бе така, то всички следвоенни и постконфликтни общества би трябвало да имат същите проблеми. Което ни най-малко не важи за Никарагуа и Перу например (които са именно общества от този вид, а проявите на насилие в тях съвсем не са толкова много).

Проучването сочи, че насилието между хората е резултат от влиянието на различни фактори. В държави като Салвадор и Гватемала опитът от войната и въоръжените конфликти определено е сред важните предпоставки. Провежданата от правителствата на двете страни политика на социално отграничаване само задълбочава социалното неравенство. А то е сред решаващите фактори за високото ниво на насилието в Латинска Америка.

Слабостта на институциите може да е фатална

Друг фактор е стремителният растеж на градовете и разрушаването на традиционните социални връзки при емигрирането в Съединените щати. В градовете се сформират престъпни младежки банди, които поемат един вид функцията на семейството."В контекста на въоръжените конфликти миграцията е много по-масова от обичайното. Жителите на цели села идват заедно в градовете, което затруднява социализацията им", обяснява Сабине Куртенбах.

Организираната престъпност, в частност наркотърговията, която е основна причина за ръста на насилието в Мексико, има и политическо измерение, твърди проучването. "Международните мрежи не се разпространяват в безвъздушно пространство, а там, където има благоприятни предпоставки за развитието им", казва авторката. Сред тези предпоставки е слабостта на държавните институции. Политологът от Вупертал Петер Имбуш обяснява: "Там, където насилието почти не се преследва и санкционира, или пък самите държавни институции прибягват до приложението на насилие, стимулите за използване на насилие са налице".

Трудната борба срещу насилието

Краят на един въоръжен конфликт не означава, че и склонността към насилие намалява, подчертава Петер Имбуш. Той обяснява, че и след края на конфликтите насилието остава живо под някаква форма. Още повече, че съществуват структури, които благоприятстват насилието и готовността да се прибегне към неговото приложение. Имбуш допълва, че наред със структурните и институционалните фактори роля играе и широко разпространената в Латинска Америка култура на "мачизма", която възприема насилието като легитимно средство за защита.

Според политолога борбата срещу насилието в региона би могла да бъде спечелена само в дългосрочен план. Най-важно е изграждането на социална инфраструктура и туширането на социалното напрежение чрез увеличаването на възможностите за образование и пълноценно прекарване на свободното време. Германия би могла да окаже голямо съдействие в това отношение. А и държавно планираните мерки биха могли да подобрят ситуацията - като например в Богота. Благодарение на методично провежданата кампания за увеличаване на уличното осветление престъпността в колумбийската столица е спаднала значително.

Автор: К. Рута, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева