Вече е факт: САЩ наложиха на ЕС, Мексико и Канада наказателни мита върху стоманата и алуминия. Както се и очакваше, Доналд Тръмп не те огъна пред натиска на доскорошните си търговски партньори. Той игнорира и предложенията на своето собствено Министерство на отбраната и на американската автомобилна индустрия, а това предизвика дълбоко недоумение у много правителства по света.

Европейците с основание са ядосани и имат пълното право да наложат ответни мита върху някои американски продукти – от уискито до мотоциклетите „Харли-Дейвидсън". Но за ЕС, който често пъти има сериозни вътрешни противоречия, никак не е лесно да отговори единодушно, защото 28-те държави-членки обикновено са сдържани и все гледат да угодят всекиму.

Никой не вярва истински, че една търговска война може да бъде спечелена. Но в надигналата се дандания без внимание остава фактът, че САЩ имат пълното право да настояват за промени в международните търговски отношения – нищо, че го правят под претекста на някакви интереси, свързани с националната сигурност. Едно изследване на германския икономически институт Ifo наскоро наистина показа, че в търговията между САЩ и Европа има дисбаланси, и че американските вносни мита в общи линии са по-ниски от европейските. Тоест, в аргументацията на Доналд Тръмп има зрънце истина. По други показатели обаче нещата изглеждат съвсем различни.

Тактика на сплашване

За човек като мен, роден в Детройт, но прекарал вече много години в Европа, става все по-ясно, че и двете страни трябва да свалят напрежението и да започнат да търсят честно и конструктивно решение на проблема. За съжаление, все по-ясно става и друго: САЩ очевидно и занапред възнамеряват да следват тактиката на сплашване и натиск срещу предполагаемо по-слаби партньори – а от американска гледна точка такива са практически всички страни по света.

В бизнес-средите Доналд Тръмп открай време е известен със заплахите и със странното си поведение. Но грубите му действия са на път да формират политиката на цялото американско правителство и по този начин, без подбиране, да ликвидират дълголетни партньорски отношения с други страни.

Мнозина дълго вярваха, че същината на политиката на Доналд Тръмп е дерегулацията. На първо време това се потвърди от данъчната реформа и отменените ограничения за финансовите пазари, въведени от предшественика му Обама. Но в областта на международната търговска политика президентът очевидно най-внимателно следи какво става и изобщо не се колебае да третира като малки деца дори шефовете на големи концерни.

Истинските потърпевши

Ала грохотът от собствената му политика в защита на националните интереси изглежда му пречи да чуе проблемите на същинските жертви на наказателните мита: американските фирми. Те многократно предупреждаваха, че залозите в тази игра на покер са прекалено високи. Сега не им остава нищо друго, освен да се надяват, че наказателните мита са еднократен акт и няма да доведат до истинска търговска война с непредвидим край за всички участници.

На Тръмп сигурно му капе мед на душата, когато чете положителните вестникарски статии за опазени работни места в САЩ. Но този факт не означава абсолютно нищо, доколкото неговата непоследователна политика непрекъснато поднася неприятни изненади на фирмите. Защото едно е ясно: ако има нещо, което фирмите да мразят повече от данъците и митата, това е несигурността, която може да убие икономическия растеж. Внезапните промени на работещите глобални производствени вериги принуждават фирмите да търсят други, по-скъпи варианти. Така възникват допълнителни разходи за набавяне на капитали и за самото производство, които в крайна сметка се плащат от клиентите по цял свят.

Нека не се лъжем: мита винаги е имало, ще ги има и занапред. Неразбираема е обаче произволността на сегашните мита върху стоманата и алуминия. Според ЕС, тези мита нямат нищо общо със здравия икономически разум, а още по-малко с някакви конструктивни преговори. Самият Тръмп навярно смята, че така по блестящ начин ще убеди своите избиратели в малкото останали индустриални региони в САЩ, че изпълнява обещанието си „Америка преди всичко".

Китайците потриват доволно ръце

Отвъд всички факти и числа, в момента изглежда, че и двете страни са допуснали грешки и в момента не са в състояние да предложат някакво практическо решение на търговския си спор, което хем подсигурява съхраняването на работните места и честната търговия, хем пък да опазва фасона на съответните политици.

Сега европейците смятат на свой ред да наложат наказателни мита и да сезират Световната търговска организация. В отговор Тръмп вероятно ще се запъне още повече. А и всъщност в случая няма никакво значение дали неговото решение е основателно и дали съответства на международното търговско право. Сигурно е едно: Китай е готов да запълни всички възникнали търговски дупки и дори вече потрива ръце.

Като равносметка остава едно крайно неприятно чувство, както и дълготрайните вреди за трансатлантическите отношения. САЩ, ЕС и членките на NAFTA Канада и Мексико са водещи сили в световната търговия. И ако искат да останат такива, трябва колкото е възможно по-бързо да сложат на масата за преговори конструктивни предложения и реалистични очаквания. Естествено, ще им трябват и стоманени нерви. Най-важното е обаче да се възстанови доверието, защото без доверие в международната търговска политика светът съвсем скоро ще изглежда доста зле.