След убийството на иранския генерал Касем Солеймани в Багдад при изненадващо американско нападение всичко сочи към ескалация на напрежението. Ситуацията е изключително опасна: режимът в Техеран и съюзниците вече се заканиха да си отмъстят, очаква се ново насилие и ситуацията бързо може да излезе извън контрол.

Страх от насилие

Последиците от това ще бъдат усетени най-вече от съюзниците на САЩ в района - Израел и Саудитска Арабия, но също така Ливан и най-вече Ирак. Кървави атентати срещу хора, на площади и срещу институции, нападения на танкери и тръбопроводи, ракетни атаки срещу американски съюзници - на този етап нищо не може да бъде изключено, тъй като за Техеран убийството на Солеймани е унижение и фактическо обявяване на война. По вътрешнополитически причини Техеран трудно би могъл да остави този акт без отговор.

Не е задължително обаче Иран да прибегне до военна сила. Благодарение включително на много ефективната военна и разузнавателна стратегия на Солеймани през последните години, Техеран разполага с отлично функционираща мрежа от добре въоръжени помощници в региона: от проиранските милиции в Ирак и Сирия, през ливанската организация Хизбула, до бунтовниците хути в Йемен, които са в пряка конфронтация със съперника на Иран Саудитска Арабия и са вражески настроени към Израел и САЩ.

Убийството беше грешка

Със Солеймани беше отстранен главният стратег на иранската експанзионистична политика на силата в региона. Повече от учудващо е, че режимът в Техеран не успя да защити водещия си в този смисъл генерал от подобно нападение. Но в Близкия и Средния Изток никой не е незаменим, нито дори Касем Солеймани като ръководител на прословутите бригади Ал Кудс: мрежата от лоялни на Иран военни групировки, която той изгради в региона, ще си остане ефективна и опасна и без него. Вече дори е определен негов наследник.

Солеймани има военни заслуги и в борбата срещу "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Но той беше оръдие в ръцете на режим, който подкрепяше терора и най-бруталната диктатура. Няма причина да изпитваме състрадание към такъв човек. И все пак убийството му беше политическа грешка. Доналд Тръмп - президентът на САЩ и главнокомандващ на американските въоръжени сили - не само излага на опасност от война един цял регион, от който всъщност той иска да изтегли страната си. Той поема и риска да разпали с това нови антиамерикански и антизападни настроения в региона. А това може окончателно да убие демократичните процеси в Ирак, Ливан и Иран, защото сегашните протести в тях са пряко или косвено насочени срещу режима в Техеран. Ако това се случи, ще се окаже, че Тръмп пряко е обслужвал интересите на Техеран.