Никога досега преговори на ЕС за зона за свободна търговия не са предизвиквали такъв отзвук, какъвто имат разговорите със САЩ по споразумението ТТИП, които вървят от близо година. Привържениците на това споразумение - от канцлерката Меркел, през Еврокомисията, та чак до представителите на бизнеса - дълго време си затваряха очите пред факта, че общественото мнение е настръхнало. Меркел се снижи, еврокомисарят Карел де Гухт реагираше с раздразнение на всяка критика, а на бизнеса не му хрумна нищо друго, освен да повтаря „стискайте зъби”. Едва напоследък привържениците на ТТИП постепенно намират себе си - а в Ню Йорк вече върви деветият кръг от преговорите.

Защо ТТИП предизвиква такъв гняв?

Досега почитателите на ТТИП бяха като парализирани главно поради това, че този път протестите не следваха шаблона, забелязан от някогашния Генерален директор на Световната търговска организация (СТО) Паскал Лами. Според него срещу всяко споразумение за свободна търговия веднага скача малцинството на губещите (заплашени от безработица), докато мнозинството на потенциално печелещите (експортната индустрия и потребителите) си мълчи, доколкото неговата печалба все още е само в сферата на очакванията.

Протестът срещу ТТИП обаче е дифузен. До момента както привържениците, така и противниците му изобщо не могат да обяснят защо това планирано споразумение предизвиква такъв гняв, особено в Германия. Някои от наблюдателите предполагат, че отзад наднича подмолният антиамериканизъм. Други твърдят, че хората всъщност се боят от глобализацията - и от това, че губят контрол. Трети пък казват: германците ги е страх, защото са прекалено добре - затънали в древноримска декадентност, те просто си затварят очите за предизвикателствата на съвременния свят.

Навярно всички имат донякъде право. Факт е, че германците, но и други европейци, се боят от последствията от споразумението и се опасяват, че никой не взима страховете им насериозно. Вярно е и друго: привържениците на ТТИП прекалено дълго мълчаха и така сами отстъпиха цялото игрище на критиците. Така че сега общественият дебат се води не около шансовете, които открива насрещното отваряне на пазарите, особено за Германия като шампион по износ. Никой не припомня, че ЕС се нуждае от САЩ като партньор, за да може да поставя собствени акценти в съревнованието с амбициозните азиатски икономики, особено когато става дума за екология и социални стандарти. И сякаш съвсем никой вече не си спомня за огромното геополитическо значение на това споразумение.

Вместо това гражданите се гневят, че преговорите не били прозрачни, а концерните щели да получат някакви привилегии в лицето на частните съдебни инстанции. И двете критики са основателни. Днес вече не е достатъчно просто да раздаваш шарени брошурки, рекламиращи ТТИП. Гражданите искат да наблюдават как вървят самите преговори - нищо, че техните правителства и парламенти тъй или инак контролират резултатите. Тъй че участниците в преговорите просто трябваше от самото начало да предоставят достъп до важните документи - а не едва след многомесечен обществен натиск.

Пропуски и шансове

Привържениците на ТТИП пропуснаха и нещо друго: своевременно да настояват за реформа на правилата за закрила на инвестициите. В едно споразумение между индустриални държави естествено трябва да се включи и закрилата на инвестициите, но сегашната система има много пропуски. И концерните се възползват от тях, за да извиват ръцете на местните законодатели. Но тези пропуски могат да се премахнат. Еврокомисарката по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом ще внесе конкретни предложения още идния месец.

В момента Меркел, Малмстрьом и бизнесът трябва да направят всичко възможно, за да вземат думата и на висок глас да обяснят защо ТТИП е добро за всички. Особено бизнесът трябва доста да се напъне, защото има предостатъчно примери за търговски бариери, които само вредят на потребителите и на околната среда. На пръв поглед звучи банално, когато се говори за дублиращи се тестове за безопасност на медицински продукти, за лесно запалими ризи или различните изисквания към мигачите и външните огледала на автомобилите. Но всички тези банални дреболии могат да спестят на производителите и на потребителите много пари. Печалбата никой не може да изчисли с абсолютна точност, но без съмнение ще я има.

Малмстрьом е длъжна и занапред да настоява за прозрачност и категорично да гарантира, че няма да се правят никакви отстъпки по отношение на стандартите за социална сигурност и опазване на природата, които в Европа са по-високи, отколкото в САЩ. Най-тежката задача обаче се пада на канцлерката Меркел. Тя трябва да поеме задълженията на своя вицеканцлер и министър на икономиката Габриел, който се затруднява да убеди собствената си Социалдемократическа партия.

Има обаче достатъчно време обществеността да бъде убедена в ползата от ТТИП, защото разговорите едва ли ще приключат по план до края на 2015 година. Така ТТИП има шанс да се превърне в споразумение, предизвикало не само огромен отзвук, но и огромно одобрение.

Хендрик Кафзак, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main