Баба Ганя (вляво) е на 86. От десет години е вдовица, а от над две десетилетия насам се грижи за психично болната си сестра Соня. "Не ме е страх от радиацията. Варя гъбите, докато изчезне всичката отрова", разказва жената. Украинската фотографка Алина Рудя, чиито снимки показваме тук, е била вече много пъти на гости на баба Ганя. И казва за нея, че е най-милият човек, когото познава.

Ганя и сестра ѝ живеят в село Купувате, което се намира в 30-километровата забранена зона около чернобилската АЕЦ. След катастрофата на 26 април 1986 година 350 000 души, обитавали до този момент района, са принудени да се изселят. Повечето къщи в Купувате са празни. В тази съседна къща баба Ганя е складирала ковчезите за себе си и за сестра си.

Гробището в Купувате изглежда като всяко друго селско гробище в Украйна. "Много от хората, погребани тук, са напуснали района след аварията и са прекарали остатъка от живота си извън забранената зона. Едва след смъртта си са се върнали обратно", разказва фотографката Алина Рудя.

Малцината, останали да живеят тук, се грижат за тленните останки на своите близки. Жената на снимката е баба Маруся, която е дошла да посети гроба на майка си. Дъщеря ѝ живее заедно със съпруга си и двете им деца в Киев. Баба Маруся е останала тук. "Това е родното ми място. Тук искам да бъда погребана", казва баба Маруся и добавя: "Но до майка ми, не до мъжа ми".

"Самосели" - така наричат хората, завърнали се нелегално в забранената зона. Една от тях е Галина Ивановна. "Животът ми премина като миг. Вече съм на 82 години, а сякаш не съм живяла. Когато бях млада, си мечтаех да обиколя целия свят. Но не успях да стигна по-далеч от Киев", разказва жената.

Иван Иванович и съпругата му са едни от няколкостотинте души, които през 1980-те години се завръщат в тези отровени земи. Иван Иванович се радва на голяма популярност сред туристите, които посещават района. "Той е чудесен разказвач, а историите му са ту реални, ту - плод на въображението му", казва фотографката Алина Рудя.

Броени дни преди 32-та годишнина от чернобилската катастрофа, фотографката Алина Рудя посещава село Опачичи, където живее само една възрастна жена. Останалите жители на селото, завърнали се след аварията, вече не са сред живите. Празните им къщи, снимките, писмата, мебелите са неми свидетели на миналото.

Маруся наблюдава спящия си съпруг Иван, който страда от деменция, а наскоро е получил и инсулт. "Понякога става нощем и тръгва да си търси трактора. 42 години беше тракторист", разказва жената и споделя, че вече не ѝ се живее. "Не искам да бъда в тежест на децата и внуците."

Преди да се разболее, Иван е сковал два ковчега - за да е подготвен за смъртта. Складирал ги е в плевнята, до стария велосипед. "Долният е за мен, а горният е за мъжа ми", обяснява Маруся.

В забранената зона са останали съвсем малко "самосели". Фотографката Алина Рудя, която е родена близо до Чернобил, ги посещава често, а снимките от дългосрочния ѝ фотопроект един ден ще бъдат публикувани в книга, посветена на "самоселите". "Всеки път, когато идвам тук, ме обзема все по-голяма тъга. Защото винаги научавам, че е умрял някой, когото познавам", разказва фотографката.