Когато на 25 септември трийсетина танкове заемат позиции по хълмовете край сирийския град Кобане, посланието е ясно: турските въоръжени сили ще бъдат пуснати в действие само при нападение срещу Турция или ако войната обхване и самата страна. Възможен повод би било и нападение от страна на "Ислямска държава" срещу мавзолея на Сюлейман Шах, дядото на основателя на Османската империя. Мавзолеят се намира на 30 км южно от границата и е обкръжен от бойци на "Ислямска държава".

Фактът, че турската армия е насочила към опасния враг танкове от типа М60, е много показателен за нейното състояние. Този модел е разработен през 50-те години на миналия век. И докато американците, например, изобщо не го използват от войната в Залива през1991 насам, в Турция около една трета от наличните танкове са именно М60. Други 30 процента съставляват танковете М48 - още по-стара версия, която обаче е модернизирана.

50 години бездействие

Остарялата техника показва едно - втората по големина армия в НАТО е от същото това време, от което са и танковете ѝ. Както посочи през май 2014 тогавашният президент Абдуллах Гюл, Турция е сред малкото държави, които не са преструктурирали въоръжените си сили от 1960-а насам - годината, в която започва производството на танковете М60.

На 6 април 2012 година, по време на реч във Военната академия в Истанбул, Гюл настоява за преструктуриране и модернизация на армията. Той посочва, че заплахите вече са други и че много от натовските армии вече са се съобразили с тях. И припомня, че на всичко отгоре Турция се намира в непосредствена близост до един от най-конфликтните региони на планетата. Гюл се обявява за изграждането на професионална армия и подобряване на боеспособността. В отговор на указанията на президента е създадена и съответната работна група, която през август представи своя доклад. Само малка част от него обаче стана публично достояние - като например предложението да се повиши мобилността на въоръжените сили и да се увеличи делът на специалните части. Освен това се предвижда отмяна на наборната служба и подобряване на сътрудничеството между трите вида войски. Гюл отбелязва освен това, че през последните десетилетия Турция е осъществила реформи във всички основни сфери, но не и в отбраната.

Дори и само тази критика е достатъчна, за да се повдигне въпросът дали турските въоръжени сили биха били в състояние да победят "Ислямска държава" в една открита война. Въпросът е напълно оправдан - още повече, че в последните 30 години турските части така и не успяха да надвият ПКК във военен план. Според експертите едно от обясненията за това е, че при тази война Турция е изпратила на фронта наборни, а не професионални войници.

Контрасти

На хартия турските въоръжени сили изглеждат наистина впечатляващо - над 510 хиляди въоръжени войници; 2,3 процента от брутния вътрешен продукт са предназначени за отбрана; танковете са общо 10 500, бойните самолети - 350; на разположение са и стотици бойни и транспортни хеликоптери. Освен това Турция вече е похарчила над 10 милиарда долара за разработката на собствен боен самолет. Неговото пускане в експлоатация е планирано за 2023 година. Правителството дори се надява, че ще може да изнася тези самолети. Но това е малко вероятно, като се имат предвид затрудненията, които среща Европа в търсенето на пазари за самолетите "Еврофайтър".

Турция изразходва средства и за разработката на турска версия на южнокорейските бойни танкове К2. Много пари се харчат и за строителството на турски бойни хеликоптери - проект, който Турция осъществява съвместно с една италианска фирма. И докато правителството в Анкара не спира да хвали достиженията на турската оръжейна индустрия, въоръжените сили на страната си остават с имиджа на овехтяла армия - също като танковете М60, които са вече на повече от половин век.