От известно време насам турската икономика се развива с главозамайващо темпо. Според публикуваните тези дни правителствени данни през последното тримесечие на 2010 реалният БВП се е увеличил спрямо предишната година с 9,2 процента. Крайният резултат за цялата 2010 възлиза на плюс от 8,9 процента. Тези цифри надвишават прогнозите, но те не са повод за непомрачена радост. Икономическото развитие на Турция изглежда небалансирано, а призивите на онези, които предупреждават за опасността от прегряване, стават все по-настоятелни.

Опити за обуздаване на растежа

Тревога предизвиква обстоятелството, че главен двигател на икономическия подем са вътрешното търсене и неудържимото отпускане на кредити. Съответно рязко расте напоследък и вносът. Заедно с поскъпването на суровините и петрола, това оставя кървавочервени следи в търговския и платежния баланс на Анкара. Така например през февруари вносът в сравнение с миналата година се е увеличил с близо 50 процента, докато износът се е покачил с 22 процента. За дефицита в търговския баланс това означава скок от 111 процента. Нищо чудно тогава, че зависимостта от притока на чуждестранен капитал остава голяма, което пък повишава уязвимостта при международни кризи.

Турската централна банка съзнава проблема и от месеци насам концентрира вниманието си върху стабилността на финансовите пазари. Валутните пазители следват впрочем един нетрадиционен подход: те се опиват да обуздаят растежа изключително чрез затягане на нормите за минимални резерви на банките, като от септември досега ставките бяха повишени пет пъти. Що се отнася до лихвите, там курсът следва обратната посока: от декември досега основното лихвено число бе понижено на два пъти.

Критичен поглед към кредитната политика

Логиката на тази на пръв поглед противоречива политика цели чрез по-ниски лихви да се ограничи потенциално дестабилизиращия приток на краткосрочно вложени пари, така наречените "горещи пари" (hot money), а чрез въвеждането на по-строги норми за банковите резерви да се понижи отпускането на кредити.

Турската централна банка не спира да уверява в рестриктивния краен ефект от тази двупистова стратегия. В момента е трудно да се каже дали това наистина е така. Но последните правителствени данни ще повишават несъмнено натиска за потягане на монетарните юзди, най-вероятно чрез по-високи лихви. Показателно е, че дори правителството, което с оглед на предстоящите през юни избори е силно заинтересувано от високия стопански растеж, преценява все по-критично кредитната политика на частните банки.