Безспорно германо-турските отношения са виждали и по-добри времена. А след опита за преврат и проведената подир него масова чистка в държавния апарат на Турция, връзките съвсем охладняха. В момента германското външно министерство в дипломатичен стил окачествява двустранните отношения като „негладки”.

Съвършено вярно! Независимо от причините и поводите, това е тъжна констатация. Защото както Германия, така и Турция всъщност имат голям интерес от стабилно партньорство, което да може да издържи на всякакви противоречия и разногласия. Всъщност.

Наистина ли си вярват?!

Но в Турция в момента тонът сякаш се задава от онези, които търсят открит сблъсък. Решението на германския Конституционен съд да забрани пряко телевизионно обръщение на президента Ердоган към участниците в големия митинг в Кьолн, беше възприето от ръководството в Анкара като обида към властелина, който в своята страна държи авторитарен курс и налага един почти безграничен национализъм. Германският посланик начаса беше извикан в турското външно министерство. Подобни драстични стъпки постепенно се превръщат във всекидневие. Очевидно тези хора (вече) са отвикнали да приемат решенията на един независим съд. Смехотворно е да обвиняваш най-висшата съдебна инстанция в Германия, че нанася тежки вреди на свободата на словото. Че решението ѝ било „срам” за демокрацията. И трябва да се запитаме дали този гневен изблик е предназначен само за вътрешната публика, или пък гневящите се действително си вярват. Защото същите тези хора у дома си със сила поставят всичко под свой контрол и забраняват на германски депутати да посетят войници на Бундесвера в една турска военна база. А това си е направо враждебен акт!

Партньори

Разумно е, че досега германското правителство реагира спокойно на тези турски възбуди. Германия осъди опита за преврат и приветства победата на демократичните институции в Турция. Но освен това Берлин предупреди, че тази победа не бива да се използва за разчистване на сметките с противниците на Ердоган, независимо дали са действителни или измислени.

И може би тъкмо тук е редно да припомним, че Германия и Турция са партньори в НАТО. И ако обстоятелствата го изискват, двете страни са длъжни да си оказват военна подкрепа.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main