Истанбулските граждани са раздвоени. Най-сетне - казват едни. Никога - гръмогласно отговарят други. Да няма вече музика до зори? Да не се танцува, докато първите фериботи разкъсат утринната мъгла? Накъде отива Истанбул - градът, в който още при кацането на летището човек бива направо оглушен от най-различни звуци: клаксони на таксита, псуващи пътници, бясно надуващи свирките полицаи. Човек е затворен в клетка от звуци, от която няма измъкване по време на престоя в Истанбул.

Край Босфора шум се вдига...

Какво значи шум, питат реторично някои и си отговарят сами: израз на жизнерадост, темперамент и импулсивност. Всеки обаче има право и да спи, отговаря министърът на околната среда Йесел Ероглу. Той се опълчва срещу нощните клубове в града, преди всичко тези на Босфора. Под открито небе тук хората се забавляват цели нощи, богатите и красивите, чужденците и местните, а на сутринта изяждат по една шкембе чорба за избиване на махмурлука.

В баровете по Босфора децибелите нямат мярка, казва един служител, който живее наблизо. Стъклата на прозорците до сутринта така треперят, че муха не може да кацне на тях. Ако не си заспал до един след полунощ, спукана ти е работата. Защото тогава започва истинската дандания! Всяка нощ...

Още миналата година правителството нареди на нощните клубове да ограничат децибелите си до 70, което отговаря горе-долу на децибелите на косачка за трева. Новите планове на министъра на екологията са още по-радикални. От идната година трябва да бъде забранена музиката след полунощ. Който иска да се забавлява, да го прави, но без шумотевица - казва Ероглу. Това обаче се докосва до един почти философски въпрос - удоволствие без шумотевица!? За турците това е невъзможно.

Зурната бие вувузелата

Гюрюлтюлю - на турски това означава "шумно". Шумно, та чак гръмко. По време на Световното първенство по футбол "Кока Кола" пусна видеоклип със следното съдържание: от дясно в кадър влиза африканец с вувузела и я надува, колкото сили има. От ляво в кадър влиза Али, мустакат турчин с шапка, който вади наподобяващ обой инструмент - турската зурна. Очите на африканеца изскачат от орбитите, Али надува зурната и просто отвява африканеца.

Клипът на "Кока Кола", озаглаван "Дуел", завършва с голяма шумотевица под звуцита на зурната и голяма тълпа барабанчици. Тоест с огромен шум. Шум, но шум с ритъм и мелодия. Междувпрочем зурната и огромният барабан Кьос бяха оръжието на турските военни оркестри. Още отдалеч, чувайки звуците, сърцето на врага трепереше от страх - онзи "турски" страх, от който някои европейци и до ден днешен не са се освободили...

Данданията като магнит

Ние не говорим тук за шум, а за музика - казва Барис Тансевер, президент на Обединението на собствениците на ресторанти и нощни клубове. Министърът не може да забрани цяла индустрия, чийто оборот се изчислява на 2 милиарда долара годишно, допълва той. Какво друго можем да предложим на туристите? Казина? Те се нелегални. Сексиндустрия като в Тайланд? Не. Наркотици като в Холандия? Не, категоричен е Барис Тансевер.

Според него Турция продава на туристите своите весели и шумни нощи. А когато човек се опитва да му обясни, че в Мюнхен в бирариите има забрана за музика след 23 часа, той усмихнато отговаря: "Затова всички мюнхенчани са тук, в Истанбул, когато искат да се забавляват."