В Тунис беше свален един деспот. В Египет диктатурата се клати. Диктаторът прави всичко, за да спаси себе си и своя режим. В други арабски страни управници треперят от страх, че могат също да се окажат изправени пред масови протести. С обещания за реформи някои се опитват да успокоят разбунените духове на потисканите досега маси. Управляващите в западните държави, които до вчера все още подаваха ръка на деспоти и диктатори и правеха добри сделки с тях, обявяват досегашните си "приятели" за лошите деца на международната политика.

В търсене на възможности как падащите режими да се подменят по вкуса на Запада, често става дума за "модела Турция". Страната-членка на Нато с успешно съвместяване на секулярния статут и исляма се препоръчва на арабските страни като пример за подражание. Само че това е неподходяща препоръка.

Трън в очите на арабските деспоти

Турската република съществува близо 88 години в и досега непроменените си граници. Тя е преживяла много - държавни военни преврати, преход от еднопартийна система към плуралистична демокрация, състояния на гражданска война и борби за власт между управляващи и опозиция. В крайна сметка демокрацията запазва превес, защото се е превърнала в част от битието на народа.

От времето на Кемал Ататюрк и неговите ориентирани към Запада реформи Турция е трън в очите на арабските деспоти и диктатори. И сега тъкмо страната, която арабите отхвърлят като "декадентска", да се превърне в техен образец? По никакъв начин!

Арабският свят се простира от Мароко на запад до Ирак на изток и Йемен на юг. Обществата, хората, техният манталитет и темперамент са много хетерогенни. Те имат култури с дълбоки корени - култури, които силно се различават от културите на тюркските народи.

Нереалистична идея

Турската република се създава върху развалините на Османската империя и Ататюрк успява да създаде секулярна основа за тъй хваленото съвместяване на исляма и демокрацията, за въвеждането на светски закони. Ако някой смята, че арабският свят и най-вече арабските деспоти ще се замислят дали да не възприемат тази система, този модел, той просто бълнува.

Не на последно място европейците са длъжни да обяснят защо Турция, чието присъединяване към Европейския съюз непрестанно се отлага, защото страната още не била усвоила западните ценности, сега изведнъж е добър "модел" за арабските страни. Във всеки случай, точно за тези страни Турция е неподходящ модел за подражание.

Автор: Б. Гюнгор/Б.Рачева/ Редактор: Васил Шопов