Доналд Тръмп никога не е крил, че иска да върне у дома много от изпратените в чужбина американски войници. Сега Белият дом обяви, че ще изтегли голяма част от своите военни части, разположени в Северна Сирия. Така Вашингтон изоставя досегашните си кюрдски съюзници във войната срещу ислямистите. Мнозина съзират в решението му цинична реална политика. Тръмп обаче твърди, че такава е волята на американските избиратели. Те били уморени от толкова много войни и не виждали никакви успехи в конфликтите в Близкия и Средния Изток. Нека сега други да се справят с проблема, казват си те. 

Какво става в Турция?

Например турците. Те очевидно се готвят да нахлуят в северните райони на Сирия. От месеци президентът Ердоган се намира под силен вътрешнополитически натиск. На последните местни избори неговата партия претърпя тежки загуби. Включително и защото неговите политически противници бяха обещали да работят за решаването на проблема със сирийските бежанци. В Турция междувременно пребивават около 4 милиона сирийски бежанци. След осем години престой мнозина от тях вече са се устроили: много сирийчета посещават турски училища, семействата имат достъп до здравни и социални услуги. Турция действително е направила много за тях.

Но междувременно настроенията в страната се променят. Стотици хиляди сирийци изтласкват турците от пазара на труда. И особено сега, в тези икономически трудни времена, това води до конфликти. Онези политици, които търсят бързи успехи в битката срещу политическите си противници, настояват за връщането на сирийските бежанци в родината им. 

Ердоган е един от тях. И в този смисъл оттеглянето на американците за него е истински подарък: сега той има възможност необезпокоявано да създаде така наречените "зони за сигурност" в Северна Сирия, в които да прехвърли сирийските бежанци. Същевременно турските военни ще се изправят срещу кюрдските бунтовници, които в момента имат думата в района. Навлизането на турски войски в Сирия освен това засилва значително турското влияние в региона. И когато утре започнат преговорите за мирното уреждане на Сирия, Ердоган ще иска да има място на масата редом с руснаците и иранците.

Мнозина носят вина

Тази реална политика на Тръмп и Ердоган е в ущърб на най-слабите - бежанците. Какво точно ще правят тези хора в Северна Сирия - район, който е чужд и на тях самите? От какво ще живеят те в полуразрушените населени места? Та там няма инфраструктура, нито пък работа. И как ще бъдат закарани там? Може би със сила и против волята им? Ако плановете на Ердоган се изпълнят, в региона ще избухне нова трагедия.

Мнозина носят вина за съдбата на тези хора: авторитарни деспоти като президентите Асад, Путин, Рохани. Но и европейски държавни глави - например тези на Полша или Унгария, които отказват да приемат бежанци и си затварят очите за страданията на другите, смятайки се същевременно за много умни.

Отговорност обаче носят и онези правителствени ръководители от Европа, които продължават да предлагат на Ердоган нови милиарди. Милиарди, срещу които да спира бежанците по пътя им към Централна Европа. Защото на тях това им излиза много по-евтино, отколкото да интегрират стотици хиляди сирийци в своите развити и благоденстващи общества. Една политическа сделка. Силова политика вместо морал. Или просто: реална политика.