Германският журналист Кристиян Бергман е автор на филм за турските ядрени амбиции. Ето какво разказва той на страниците на ТАЦ:

Още през 1953 година Турция е първата страна в света, която сключва със САЩ споразумение в областта на ядрената енергетика. Така, с помощта на активна американска пропагандна кампания, страната влиза в ядрената епоха. Но раждането на турската атомна програма за мирни цели е съпътствано от решението в страната да бъдат разположени американски ядрени оръжия.

Последствията са сериозни. През 1961 година в околностите на Истанбул заработва първият научно-изследователски ядрен реактор в Турция, а паралелно с това правителството стартира проучвателни дейности за откриване на находища от уран. През 1962 година стационираните в Турция американски ядрени ракети „Юпитер" изиграват ключова роля в Кубинската криза, когато САЩ и СССР, а с това и целият свят, са изправени на ръба на атомната война. В онзи момент Москва е на крачка от решението да атакува американските ядрени оръжия в Турция.

"Облъчването е полезно за костите"

И още критични моменти от историята на турската атомна програма: през последните десетилетия на няколко пъти се стига до инциденти, свързани с ядрени отпадъци. През 1999 година в околностите на Истанбул бе разкрито нелегално сметище за ядрени отпадъци от медицинска дейност. През 2012 край Измир бе открито още едно нелегално сметище за ядрени отпадъци. А в края на 2015 година се разбра, че в корабостроителницата в Измир работниците е трябвало да разглобят цял кораб, който е бил силно радиоактивен.

Независимо от тези инциденти, досега всички турски правителства твърдо държат на ядрените планове на страната. Дори Чернобилската катастрофа през 1986 година не смути турските политици, които и след този инцидент с ужасяващи последствия продължиха да омаловажават рисковете от радиоактивното облъчване. Според тогавашната официална позиция, катастрофата в Съветския съюз не била оказала никакво вредно влияние върху здравето на хората.

„Малко облъчване е добре за всеки от нас", заяви тогавашният министър на търговията и промишлеността Джахит Арал. „Радиоактивният чай е много по-вкусен!", възкликна на свой ред премиерът Тургут Юзал. А президентът Кенан Еврен обяви, че облъчването било полезно за костите.

Сходни бяха и реакциите след катастрофата във Фукушима през 2011 година. Ердоган, който тогава беше премиер, заяви: „Вонята на битов газ в кухнята Ви е точно толкова вредна, колкото и ядреното облъчване". Днес пък се въртят рекламни клипчета като това: „Нова енергия за една силна Турция". Целта е обществеността да бъде убедена, че икономическият подем на страната може да се гарантира само с помощта на ядрената енергия. Министърът на енергетиката Берат Албайрак, зет и близък съветник на президента Ердоган, не пропуска повод да заяви, че атомните електроцентрали са най-надеждните производители на ток.

Съпротива срещу плановете за нови АЕЦ

През 2023 година, точно за 100-годишнината от основаването на Турската република, трябва да заработят две нови АЕЦ: в Синоп край Черно море (проектът е съвместно с „Мицубиши" и „Арева") и в Аккую на Средиземно море (съвместно с „Росатом" и „Дженгиз холдинг"). Изграждането на централата в Аккую започва още догодина.

Правителството рекламира двете АЕЦ с огромни плакати из цялата страна. Но ядрените планове на Анкара се натъкват на съпротива, и то не само сред природозащитниците. Международната агенция по атомната енергия също е разтревожена, а и немалка част от хората в Турция са критично настроени към ядрената енергетика. Според едно допитване на „Грийнпийс", малко след катастрофата във Фукушима близо 64% от анкетираните са били против ядрената енергия. Днес съпротивата срещу двата проекта се изразява предимно в местни протестни движения.