Мутроподобни граждани се стрелят - и с думи, и буквално. Телевизионните камери са при тях и предават на живо. Всички виждат на екрана това, което досега само са чували - че части от България, т.нар. гета, са владение на хора с вид на герои от книгата, наречена Наказателен кодекс. Единият споменава две конкретни имена на полицаи, които били „на работа“ при втория. Вторият споменава едно име на бивш висш полицейски началник, който пък бил „съдружник“ на първия. Голяма част от медиите продължават да се вълнуват от детайлите на поредната сцена и отбягват да търсят връзката с посочените имена. Малкото журналисти, които все пак питат, на третия ден получават кратък отговор от МВР: проверяваме. Прокуратурата ефектно отсъства. Няма реакция, няма самосезиране, няма дори коментар от главния прокурор, който иначе често се изкушава да прави политически анализи.

Преди десетина години започнахме да наричаме провала на българската държавност „фасадна демокрация“. Идеята е, че има една добре боядисана фасада, която прилича на държава с демократични институции. А зад нея е истината - балканското плячкосване на ресурси, прикривано и подпомагано от институциите. Самото наименование на този термин обяснява защо той не стана толкова популярен - защото когато нещо е зад фасадата, то по правило е невидимо за мнозина. Случайна поредица от събития от последните седмици показва, че вероятно не само това е причината за липсата на реакция.

Пред завесата

Докато описаните двама се стреляха, представители на Висшия съдебен съвет (ВСС) решиха да подпомогнат публиката и да не изискват от нея сама да стигне до извода за тяхната прояденост. Едно е да трябва да оценяваш странни, противоречащи си и и нагласени решения, съвсем друго е в прав текст да чуеш, че тези решения са незаконни. Каза го член на ВСС. После го каза още един. Но това изглежда не беше толкова впечатляващо - както за широката публика, така и за т.нар. политически елит. Нито един управляващ или опозиционен депутат не даде знак да е стреснат. Или поне да е забелязал тези реплики.

По същото време продължават проверките след опита на акушерка в частна софийска болница да убие четиридневно бебе. Публикувани бяха документи: серия от нарушения в същата болница и преди; редовна практика акушерката да работи по 24 часа - абсолютно незаконно; и данни за държавното финансиране, което се оказва най-щедро към въпросната болница. И тук няма задаване на въпроси - как така, защо така, докога така? Единствената добра новина е, че детето се възстановява.

И пак по това време новините и прокуратурата се захващат с двама кметове, наричани понякога „местни олигарси“, които... Изненада! Правели бизнес със себе си. Но възмущението не е от това, че от едната страна подписваш договор като кмет на община с многомилионен бюджет, а от другата го подписваш под формата на съпруга, син, тъща, бълдъза и т.н. Публиката е впечатлена от луксозните къщи на тези кметове, но не и от повтарящата се схема с обществени поръчки на много други места в страната.

Под игото

Лесното обяснение за липсата на обществена реакция на тази поредица от безобразия е в календара. Българите почиваха три дни покрай първи май, почиваха и на 6 май, а голяма част от работещите сляха тези празници с ден-два допълнителна отпуска. Хората просто ги нямаше. На пръв поглед достатъчно обяснение. И можеше да е вярно, ако точно по същото време в българските медии и в социалните мрежи не се беше разгоряла друга тема - робство ли са 500-те години, в които България не е била независима държава, а нашите земи са били част от Османската империя. Яростта, енергията и недопускането на различно мнение показаха друго: българите все още могат да се палят по някои теми, но очевидно рухването на фасадата не е сред тях.