Небостъргачите във финансовия квартал на 15-милионната метрополия Истанбул изглеждат като стъклени гиганти. Огромни плакати пред строежите предсказват бъдещето им - те ще станат фирмени офиси и банки. През миналата година турската икономика е отбелязала ръст от 8,9 процента, сочат данните на местния статистически институт. С това Турция се нарежда на първо място в Европа, а сред държавите от групата на Г-20 я изпреварва само Китай.

Принципът на Мюнхаузен

Най-голямата изненада обаче е бързото възстановяване на турската икономика след кризата през 2009 година. Зюмрют Имамоглу от института за икономически изследвания "Бетам" в Истанбул обяснява: "Правителството прие данъчни облекчения за потребителите, за да засили покупателните им възможности. Става дума най-вече за леки коли, електроуреди като хладилници, печки и компютри. Това помогна естествено и на икономиката", казва Имамоглу.

Още през 2001 година Турция е принудена да преодолее вътрешна финансова криза. Новото тогава правителство на Ердоган реформира изцяло финансовия сектор, намали държавния дълг и ориентира икономиката по-силно към износа. При това се стимулират не само традиционни сектори като тексилната промишленост или отглеждането на южни плодове, но и автомобилната индустрия, химията и машиностроенето. Така се създава солидна база, която по-късно помага на страната да превъзмогне без проблеми глобалната финансова и икономическа криза. С други думи, Турция прилага успешно принципа на барон Мюнхаузен, изтегляйки се сама от блатото на кризата.

Икономическият подем се дължи и на факта, че в Турция живеят много млади хора. Те имат и повече пари в портмонетата си, сочи статистиката. Средният доход на глава от населението днес е четири пъти по-голям, отколкото преди осем години.

Бърз подем, но и рискове

Силният вътрешен пазар и политическата стабилност привличат и все повече чуждестранен капитал. Маркус Кнуп е представител на консултантска организация в помощ на инвеститорите в Турция: "Ако се огледате в Истанбул, ще откриете все повече табели на германски фирми, но и адвокатски кантори, консултантски бюра. Голям брой малки и средно големи германски фирми са вече тук, в Турция", казва Маркус Кнуп.

През миналата година в страната са били регистрирани 4300 германски фирми. "При това работната ръка тук може и да е по-евтина, отколкото в Германия, но Турция не е евтина за чуждите фирми държава", добавя германският експерт Маркус Кнуп. Някои наблюдатели обаче предупреждават, че прекалено бързото икономическо развитие може да постави цените и инфлацията извън контрол. Освен това кризата в съседните страни също оказва влияние, припомня икономистката Имамоглу: "Заради кризата през миналата година турският износ за европейските страни намаля с 26 процента. Ето защо турските фирми започнаха да изнасят повече за Средния изток и Северна Африка. Само че последните размирици в Египет, Либия, Тунис и Сирия също се отразиха зле на износа", обяснява Имамоглу.

Прогнозите сочат, че тази година турската икономика ще нарасне с 4,5 до 6 процента. За сравнение: в еврозоната се очаква инономически ръст от по-малко от два процента.