Крайно едностранчива е представата, която децата в България, а и в повечето балкански страни, получават за националната си история. Виновни за това са учебниците по история. Все едно на какъв език и къде са издадени, те си приличат - по това, че силно напомнят на тривиален приключенски роман, в който един герой изнася много битки с подлеците и мерзавците.

Комплексите на поробените

Разбира се, героят и мерзавците разменят ролите си според това къде е издаден учебникът. Героят се зачислява към собствената нация, мерзавците пък са въплъщение на чуждото, сиреч на държавите, с които собствената страна е имала конфликти в хода на историята и по-специално след разпадането на Османската империя и формирането на национални държави.

Неслучайно дежурни мерзавци в четивата по история са турците - вината за всички проблеми на настоящето си балканските страни по правило хвърлят на вековното османско господство. Тази опростена, а и невярна представа се е вклинила в официалната култура на паметта, в медиите, в учебниците по история и тъкмо тя до голяма степен е причина за взаимното недоверие между балканските народи и до ден-днешен.

Да пренапишем историята заедно!

Joint History Project - съвместен исторически проект - е идеята, лансирана през 1998 г. от Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа. Целта на този проект е да коригира с общи усилия едностранчивия поглед към историческото минало на балканските страни.

Екип от историци, педагози и учители от всички страни в региона са подготвили и издали четири тома алтернативни материали - в помощ на обучението по история. Обхванати са четири невралгични тематични области, представяни досега от етноцентрична гледна точка в учебници и четива по история: времето на Османската империя, възникването на националните държави през 19 век, Балканските войни през 1912/1913 г. и Втората световна война.

Четирите тома са преведени досега на гръцки, албански, македонски и турски; в подготовка е и превод на български. В поместените исторически материали адекватно е обхваната сложността на историческите процеси в Югоизточна Европа. Това позволява да се забележат и избегнат онези едностранчиви внушения, които са се наложили в официалните учебници по история.

Политиката се противи. Защо ли?

Самата история трябва да бъде схващана и преподавана не като застинал материал, който трябва да бъде наизустен, а именно като динамичен и противоречив процес. Проектът се посреща добре в страните от региона. За съжаление обаче не среща еднакво активна подкрепа от министерствата на образованието в съответните страни.

Политиците в някои от тях се въздържат да дадат зелена светлина за начинанието - вероятно поради страх от националистическите лобита, които вече години наред осуетяват всички опити в часовете по история да се внесат алтернативи на доминиращата представа за историята, в която собственият етнос винаги играе положителна роля.

АГ, ДПА, НЦЦ, ЕК, Б. Рачева; Редактор: Б. Узунова