В понеделник /16.12./ в Анкара вероятно ще има множество доволни лица. На този ден се подписва споразумението между ЕС и Турция, в което е регламентирано задължението на Анкара да приема обратно онези нелегални мигранти, които са се опитали да влязат в ЕС, преминавайки през турска територия. В замяна на това Турция ще получи подарък, за който отдавна си мечтае - правото на безвизови пътвания до ЕС. На пръв поглед ползи има за всички страни, но има и губещи - това са многобройните бежанци от Сирия, Афганистан и други кризисни огнища в света, които търсят закрила от военни конфликти, бедност и глад. За съдбата на тези хора обаче никой явно не се е загрижил особено.

Вместо това, от официална турска страна подчертават, че споразумението е с временен характер - то е ограничено до три години и за двете страни. В този период от време Турция ще получава финансова помощ от ЕС за закупуването на камери за нощно виждане и друга необходима техника за охраната на турските граници. Турция пък, на свой ред, си запазва правото да връща обратно в родните им страни бежанците, които залавя по границите си.

Без възможност за справедлива процедура

Нелегалната имиграция не е ново явление за Турция, твърдят експерти. Преди около десет години страната залавяше по около 90 000 нелегални пришълци годишно. През последните няколко години тази бройка спадна до около 40 000, но пък тя се отнася единствено до заловените бежанци. Колко точно успяват да преминат на територията на някоя европейска държава, не е ясно.

Ендрю Гарднър от "Амнести Интернешънъл" в Истанбул е загрижен преди всичко за съдбата на мигрантите: "Къде тези хора ще могат в бъдеще да подават молба за убежище?", пита правозащитникът и допълва: "Ще имат ли право да кандидатстват за убежище пред турските власти или ще бъдат автоматично връщани обратно в родните си страни?"

Експертът разказва за случаи, в които бежанци от Афганистан били връщани в родината им, без изобщо да получат възможност да кандидатстват за убежище. Затова Гарднър предполага, че в бъдеще ще има още повече хора, които ще се окажат с подобна съдба. Той апелира към ЕС и Турция да помислят за гарантирането на някаква поне минимална защита за хората в беда.

"ЕС може да поеме повече отговорност"

За подобна защита пледира и правистът Лами Бертан Токузлу: "Женевската конвенция за бежанците, както и други важни правозащитни инструменти предвиждат възможността за избор - т.е. бежанецът трябва да може сам да реши, в коя страна да подаде молба за убежище". Според него ЕС е достатъчно богат, за да си позволи гарантирането на повече сигурност за подобни хора. Според Токузлу сегашното споразумение на ЕС с Турция също съдържа важен правозащитен компонент.

Турция следва да проверява дали бежанците не са застрашени от изтезания или смърт в родните си страни. В подобен случай Анкара има право да откаже връщането им там. Съмнително е обаче, доколко турските власти ще имат институционния капацитет и желанието да се занимават с подобни сложни проучвания. "А и как може изобщо да бъде доказано, че някой е лично застрашен", пита правистът.

От друга страна и ЕС не бива да храни прекалени надежди, че турските граници могат да бъдат опазени по същия сигурен начин, както външните граници на общността. Както границата със Сирия, така и с Ирак, са твърде "пропускливи". През тях в миналото преминаваха и множество нелегални бойци на забранената в Турция "Кюрдска работническа партия" /ПКК/. "Затова е твърде съмнително, доколко споразумението с ЕС изобщо ще даде очаквания положителен ефект", казва още правистът Токузлу.