"С мустак не може, защото Германия е модерна страна", казал си Дурсун Гюзел, пътувайки от Истанбул за Мюнхен. Още във влака той обръснал мустака си, който дотогава носел с гордост. "Това май беше първата ми стъпка към интеграцията", смее се днес 68-годишният Дурсун, докато разказва случката от 21 септември 1968 година. Такива като него по онова време има много. Те тръгват за Германия от най-различни части на Турция. Германия се нуждае от работници, а те - от работа. През 50-те и 60-те години на миналия век икономиката на ФРГ се развива бурно. Не достига обаче работната ръка. На 30 октомври 1961 година е сключено споразумението за привличане на работници от Турция.

Дурсун Гюзел е от Централен Анадол - там той имал щатна работа, съпруга, две деца. Преди да се роди третото им дете обаче Дурсун решил да замине за чужбина. Брат му, който работел в Германия от 1964 година, изкарвал там повече пари като обикновен работник без квалификация, отколкото Дурсун в турските държавни железници.

Повечето турски гастарбайтери заминават за Германия с мечтата да спечелят големи пари. В Турция по онова време се носил слухът, че пътищата в Германия били направени от злато. До 1973 година, когато Германия прекратява приемането на чужди работници, в страната пристигат общо 867 000 турски гастарбайтери.

Гастарбайтерите решават да останат

Германската реалност обаче се оказва доста по-различна от очакваното. Дурсун работил значително по-тежка работа от онази, с която бил свикнал, а парите, спечелени от него до първата му отпуска в Турция - през лятото на 1970 година - били точно 8000 марки. За да построи къща обаче, той се нуждаел от поне три пъти по-голяма сума, а дълговете му все още били неизплатени. Също както и редица други гастарбайтери, Дурсун постепенно разбрал, че няма да се завърне в Турция след година-две, както смятал първоначално. През 1971 година в Германия пристигнали съпругата и децата му.

Германската политика също се оказва неподготвена за намерението на повечето турски гастарбайтери да останат за постоянно в страната. Правителството на Хелмут Кол дори прави опит да примами мигрантите обратно ръм родните им места с помощта на специална "премия за завръщащите се". Между 1982 и 1985 година от нея се възползват над 300 000 турци, които напускат Германия. Повечето гастарбайтери обаче решават да останат в новата си родина и да продължат да изпращат редовно финансова подкрепа за близките си. Това води до забележителен възход за турската икономика в онези години.

Днес все повече турци се връщат в родината

Тенденцията на засилена миграция към Германия е прекратена едва през последните години. Юнус Улусой, който изследва процесите на миграцията от Турция, отбелязва, че едва от 2006 година насам броят на турците, които се завръщат в родината си, е по-голям от този на пристигащите в Германия. Междувременно Турция предлага много добри шансове за работа на висококвалифицираните специалисти. Затова и мнозина предпочитат родната среда пред чуждата.

Дурсун Гюзел обаче решава да остане в Берлин завинаги: "Независимо от всички трудности, съпътстващи живота в една чужда страна, тук се чувствам свободен. Берлин отдавна вече е моя родина", казва той без да се замисли и сочи към гъстия си мустак: "В началото на 1990-те години отново го пуснах. Най-голямата ми дъщеря тогава казваше, че на мен като дядо не ми отивало да нямам мустак".

Автор: Кемал Хюр, Редактор: Бистра Узунова