Депутатът от Копенхаген изобщо не прилича на датчанин. Нито е висок, нито рус и синеок. Хюсеин Арач е от 1982 г. датски гражданин и както подчертава, като такъв е дошъл и в Истанбул. "Ние не искаме да бъдем възприемани като политици, които представляват правата на турските мигранти в ЕС. Аз съм представител на Дания. Боря се за интересите на Дания в ЕС, но естествено не желая да има спор между страната, в която съм роден, и държавата, в която живея."

Чужда маша или безродници?

Конфликтът, за който говори Арач, е познат на всичките 12 политици от турски произход, които са се събрали на среща в реномирания университет Бахчешехир в Истанбул. Понякога те минават за удължената ръка на Турция, друг път за асимилирани европейци, забравили произхода си. Сирван Екичи е депутат от консервативната Австрийска народна партия:

"Години наред за нас политиците от турски произход беше извънредно трудно да заемем подходящо място в обществото. Удряха ни през пръстите от всички страни. Ако кажеш "да", те удрят от едната страна, ако кажеш "не" - от другата. Но този, който седи между два стола, може да проследи и двете посоки", казва Екичи.

Хаки Кескин живее от 43 години в Германия, бил е депутат от Левицата в периода между 2005 и 2009 година. Той много по-остро от останалите критикува в своето изказване двойния аршин на ЕС по отношение на Турция: "С никой друг кандидат за присъединяване не са били водени подобни преговори с отворен край", изтъква той.

На всички останали страни беше посочена конкретна дата за присъединяване. И никога за страна-кандидатка не са провеждани референдуми за прием, както сега планират в Австрия и Франция. И още нещо: дори Турция да изпълни всички критерии, ЕС си запазва правото да й откаже присъединяването.

Чакахме достатъчно!

Всички чужди депутати от турски произход са единодушни, че в присъединителните преговори на Турция с ЕС нещо не е наред. Те обаче са единни и по един друг въпрос, а именно, че Турция все още не е готова за членство. Само един от участниците в конференцията, лейбъристкият депутат от Лондон Айфер Орхан прави друго заключение:

"Бих се радвал да чуя Турция да казва: Хайде, стига вече! Ние чакаме от 1959 година, а това е достатъчно дълго. Турция трябва да каже още: Знаем, че Европа има в момента много собствени проблеми. Ето защо се чувстваме свободни да се огледаме за други възможности. Светът е достатъчно голям..."