Година след излизането на предизвикалата скандал книга на Тило Сарацин "Германия се самоунищожава" журналисти отвеждат автора й в населен предимно с турци берлински квартал. Ласкаво посрещане не би могло да се очаква... Идеята е на журналисти от германската обществена телевизия ZDF, а ефектът - остра размяна на реплики, опити за пропъждане, отказ да се сервира в посетения турски ресторант.

Сарацин: "Прогониха ни като кучета"

"В десетте месеца след излизането на книгата ми никога не се е случвало да се натъкна на изблици на омраза по улиците. Този път, пред обектива на камерата, всичко беше съвсем различно" - разказва бившият берлински финансов сенатор. Възгласите, с които го посрещат на турския пазар, са "Расистите и нацистите - вън!". По пътя към известния ресторант "Хазър", избран за обед, ругатните и обидите от страна на околните продължават. А в самото заведение екзотичният посетител не е обслужен - поради струпалото се на входа човешко множество. "Когато напуснахме заведението, бяхме изпратени с овации, всъщност ни прогониха като кучета" - разказва Сарацин.

Журналистката от турски произход Гюнер Балчъ, която придружава писателя, споделя първоначалните си очаквания - да се даде този път думата на възмутените, без интелектуалната надстройка, без самодоволните представители на емигрантски сдружения, без разделянето на всичко само на бяло и черно, и най-вече - без много шум, просто така.

Срещата с жертвите се оказва особено трудна

Излизането преди година на книгата "Германия се самоунищожава" е последвано от много дискусии, рецензии, оценки и интервюта, но липсва едно - контактът с базата. Затова Балчъ решава да провери как ще изглежда срещата на Сарацин с хората, за които става дума, когато се споменава провалената интеграция.

Журналистката е убедена, че едностранчивите представи за хората и предразсъдъците могат да бъдат отстранени само чрез срещи и непосредствени разговори. В такива случаи можеш да спориш, можеш да изразиш опасенията си и упреците. Тъй като ако искаш да бъдеш разбран правилно, ако търсиш повече толерантност и приемане, си длъжен да влезеш в диалог - друга алтернатива за мирното съвместно съществуване няма.

По време на обиколката из квартала "Кройцберг" се създават предпоставките именно за такъв тип разговори - такива, каквито много рядко излизат в пресата: искрени, нерядко тъжни, свидетелство за разминаванията между очаквания и действителност. Паралелно обаче се сформира и втора група - от хора, които нямат интерес към разговори и виждат в Сарацин единствено и само расиста. За тях няма значение фактът, че книгата "Германия се самоунищожава" е купена почти от милион и половина души, нито, че местата за всяка дискусия със Сарацин се разпродават до едно. Те живеят в свой собствен свят, в който има само приятели и врагове. Никакво средно положение.