Който питаше какво е значението на Турция за Европа в миналото винаги получаваше отговора, че става дума за благонадежден партньор на НАТО по границата към размирния Близък Изток. Сега обаче виждаме една нова Турция. Това е страна, която се изявява все по-самоуверено и която изцяло осъзнава растящата си тежест в региона, също както и геостратегическите си възможности. Преживяваме една Турция, която сигнализира с новата си външна политика, че се нуждае от Европа по-малко, отколкото Европа се нуждае от нея.

Пренареждане на пъзела

Особено Израел забеляза в последно време, че е настъпила промяна в параметрите на турската политика. Министър-председателят Ердоган е на път да извади страната от тесния военен съюз с Ерусалим. Той на практика беше остатък от времената на Студената война. Вместо това Турция осъществява все по-тесни контакти с източните си съседи. Със стария си враг Армения Анкара наскоро се споразумя за нормализиране на взаимоотношенията и отваряне на общата граница. Само преди 10 години Турция беше на ръба на война срещу Сирия. Сега двете правителства сключиха дузина споразумения, сред които и едно за общи военни маневри. С Русия също ще бъде сключено споразумение за "стратегическо партньорство" - обяви премиерът Ердоган.

Новата външна политика на Ердоган се дължи не толкова на светогледни и политически мотиви, колкото на сериозни икономически интереси. Междувременно Турция е на 17-то място в световната класация на икономическите сили. Страни като Иран, Ирак или Сирия са многообещаващи пазари за Турция. С нормализирането на отношенията с Армения се отварят нови, по-кратки търговски пътища към Централна Азия. А Русия става за Турция все по-важен съюзник, особено в сферата на енергийната политика. Това се вижда от проекта за транс-анадолийския тръбопровод, който ще докарва руски петрол от Черно море към турското пристанище Юмурталик в Средиземно море.

Турция реагира на европейските колебания

От 60-те години насам Турция се намира в чакалнята на Европа. Сега обаче тя не желае да се примирява повече с ролята на верен партнор в НАТО и вечен кандидат за членство в ЕС. Тя се обръща към източните си съседи и започва активно да променя съотношенията на силите в региона. В края на този път Турция би могла да заеме водеща роля в ислямския свят.

Със сигурност това е нейната преориентация в отговор на твърде нерешителното поведение на Европа, която би желала да затръшне вратата на ЕС под носа й. Днес, впрочем, има нови и много по-силни аргументи за европейската интеграция на Турция от преди: постоянно растящата й икономическа сила, сравнително младото й население и нейната нова геополитическа роля. Приемането на Турция в ЕС няма да натовари Общността, а ще й придаде повече икономическа и политическа тежест пред света.