Госпожо Темпел, Ангела Меркел реагира на задържането на двама германски граждани, подчертавайки, че "вероятно преосмислянето на официалната политика спрямо Турция трябва да продължи". Достатъчно ясно ли е това изявление? 

Зилке Темпел: Канцлерката не се слави с особено енергийна реторика. Сигурна съм обаче, че тя е изпробвала различни модели на поведение спрямо Турция. В лицето на Ердоган си имаме работа с човек, който разгражда демокрацията, която преди това бе разширил - например за да може да се чува гласът и на религиозните турци. В същото време Турция е стратегически важна за НАТО - заради географското ѝ положение в един много чувствителен район. Ние не желаем Турция да се ориентира към Русия. Ние искаме да имаме лостове за влияние, но няма да се сдобием с такива, прилагайки груби методи. При Ердоган трябва все пак да се пипа с кадифени ръкавици. 

Според Вас, какви мерки от страна на Германия биха били уместни в сегашната ситуация?

Зилке Темпел: С такива противници като Ердоган трябва много добре да се прецени как би могло да се направи нещо, от което да го заболи, но и същевременно да го накара да се огъне. Само че никога - наистина никога - няма гаранция, че това ще проработи. Защото такива управници бичуват и собствения си народ. Те използват високопарна лексика, като "няма да се огънем" или "трябва да сме твърди". Но с това Турция вреди и на самата себе си. Страната залага на карта всичко, което е постигнала в икономически и политически план. Тя залага на карта и партньорството си с Европа. Засега германското правителство реагира уместно: засилва предупрежденията към гражданите относно пътуванията в Турция и така постепенно стяга хватката. Но няма никаква гаранция, че това ще проработи.

А как тълкувате действията на Ердоган? Какво цели той?

Зилке Темпел: Щеше да е хубаво да знаем отговора. Очевидно е само едно: Турция си взема заложници, което беше ясно казано и от самия Ердоган по повод случая с Дениз Юджел. Въпросът е как Турция смята да използва тези заложници. Може би те са ѝ необходими като лост за въздействие срещу Германия, за да не дава тя убежище на турски офицери, подозирани в участие в опита за преврат? Само че в Германия властите проверяват отделно всяка една молба за убежище. И ако бъде преценено, че дадено лице е застрашено от политическо преследване в родината си, то получава убежище. Очевидно някои в Анкара не мислят в тези правни рамки. Просто се разчита на това, че по този начин германското правителство може да бъде държано в шах.

Как оценявате подобен подход от страна на Турция? До какво ще доведе това в дългосрочен план?

Зилке Темпел: Трагичното в случая с Ердоган е това, че в началото той предприе много правилни стъпки - продължи започнатите от предишното управление реформи, което веднага се отрази положително и на икономиката. Първоначално Турция изглеждаше като надежден партньор, но днес имаме усещането, че страната проиграва всичко това. Икономическите показатели се влошават, а доверието е изключително важно нещо както за икономиката, така и за политиката. А то се гради с принципите на правовата държава. Това би означавало например да не се страхуваш, че могат да те арестуват на летището в Анталия. Всичко това води до драматичен срив на доверието към Турция.

Зилке Темпел е автор на книги, главна редакторка на списание "Международна политика" и член на ръководството на Германското дружество за външна политика DGAP