Турското правителство се намесва в персоналното планиране в редовете на въоръжените сили. Как реагират генералите на това вмешателство? Ето какво пише Зюддойче Цайтунг в статия под заглавие „С оръжието на политиката”:

Армията и правителството отново се сборичкаха за персонал и авторитет. Армията изгуби. Това е една добра новина. С оглед на схватката между правителството и генералите някои ужасено провъзгласиха "криза", тъй като досега не се е случвало правителството да се противопоставя на могъщия армейски шеф и действително да ползва своите скрепени чрез конституцията и законодателството права. Но може ли да се говори наистина за криза? Преди всичко става дума за късче нормализация.

Турция стана малко по-демократична

Напрежения и войнствена суматоха. Често се добиваше впечатлението, че в Турция се редуват криза след криза. Това често къса нервите, но всъщност не е нищо повече от симптом за историческа промяна.

В центъра на борбата стои невралгичното отношение между дошлото чрез избори на власт правителство и армията, която се смята за основател и блюстител на републиката и която и до ден днешен е една държава в държавата. Тази армия вече на три пъти предприе въоръжен преврат. Важно указание за промяна на епохата имаше още през април 2007. Генералите бяха против избора за президент на популярния външен министър Абдула Гюл, тъй като го смятаха за твърде религиозен. Следователно генералният щаб направи това, което е свикнал да прави - да заплашва. Парламентът обаче избра Гюл за президент, а на последвалите парламентарни избори народът дари Партията на справедливостта и развитието със забележителни 47 процента от гласовете.

Пречупени бяха и други табута. Миналата седмица дойде още една повратна точка. За пръв президент и премиер на Република Турция дръзнаха да се намесят в персоналните планове за повишения в армията. Досегашните правителства можеха само да кимат одобрително на това, което спазаряваха генералите. Президентът Гюл и премиерът Ердоган обаче завишиха претенциите. При това за тях не беше важно да издигнат в ръководството на армията свои собствени кандидати. Те чисто и просто отказаха да подпишат повишението на дузина генерали, срещу които прокуратурата води разследване за съзаклятие срещу правителството и планове за преврат. Нещо съвсем в реда на нещата, би могъл да си помисли човек. Вярно, но не и в Турция. Осем дни страната бе затаила дъх. След това армейското ръковдство отстъпи.

Победа на правителството?

Преди всичко победа на правото и закона. Сега прятели на армията се жалват от нов удар срещу уж последните защитници на секуларизма. Освен че е погрешно, това твърдение е също и цинично. В миналото турски генерали нареждаха изтезания и убийства на цивилни граждани. Техните пучове хвърлиха демокрацията и икономиката на страната десетилетия назад. Те дресираха турците в национализъм и милитаризъм. И щом сега гражданска Турция взима стъпка по стъпка връх над военщината, това е една благословия. Тази седмица Турция не стана по-ислямистка.Тя стана по-демократична.