Промените в конституцията са израз на амбициите на страната за влизане в ЕС: влиянието на военните над политиката да намалее за сметка на влиянието на демократично избраните органи на властта; възможностите на военните съдилища да бъдат допълнително орязани, а невъзможността да се съдят отговорните за държавния преврат от 1980 година да бъде премахната. Предвижда се и въвеждането на институцията "обществен омбудсман", както и да се подобрят правата на държавните служители, на пенсионерите, децата и хората с увреждания.

Какво ли умуват зад кулисите?

Управляващата партия на премиера Ердоган, както и близкостоящите й по-малки формации, синдикатите и гражданските организации са "за" конституционните промени. Фронтът на противниците се води от кемалистката Народно-републиканска партия, както и от Партията на националистическото движение. Прокюрдската партия за мир и демокрация пък реши да бойкотира референдума. Това обаче ядоса не само привържениците и противниците на конституционните промени. Европейските институции също разкритикуваха въздържанието на кюрдите.

По принцип както привържениците, така и противниците на промените са единни в това, че конституцията, приета от военния режим в началото на 80-те години, е недемократична и затруднява сближаването на страната с ЕС. Обект на критики е обаче маниерът, по който управляващата партия предприема промените. Обвиненията срещу нея са, че се опитва под прикритието на демократични конституционни промени да ограничи независимостта на правосъдието и да подкопае разделението на властите. Според тях Ердоган и религиозният лагер искат да подчинят съдебната власт, така че тя да им бъде послушна. Предвидените структурни промени в Конституционния съд и върховните органи на съдебната власт били доказателство за това.

Между мъмрене и одобрение

От гледна точка на ЕС исканите конституционни промени са недостатъчни, но все пак те били "стъпка в правилната посока". Поради това усилията на Ердоган получават като цяло положителна оценка, още повече че промените били изработени след множество консултации с европейските държави. Въпреки това Европейската комисия изрази критики към маниера на турското правителство, което се опитвало да наложи промените без открита обществена дискусия и без да търси консенсус. От ЕС ясно заявиха, че промените в конституцията са "само първа стъпка, която трябва да бъде последвана от още много други".